Водата и храната на „боговете“

Авторски материал на Васил Василев ( Vassil Vassilev) – Древни цивилизации

Водата и храната на „боговете“
(или Ролята на ‘чантичките’ в древни времена)

Тази сутрин вече бях железен. Никакъв хороскоп! Няма да вземам вестника в ръце и толкоз! Последната седмица, покрай тези астрологични предсказания, мислите ми блуждаеха все за някакви събития в отдавна отминали времена…

Хубаво, де! Значи, мога да отскоча до близката църква. Отдавна не съм ходил, пък така и така съм без работа днес – що да не отскоча до там, да запаля една свещичка както си му е реда и да се изпълня с енергия, достатъчна да преживея днес и без да си чета хороскопа.
Е, да! Ама, само като се сетих, че не знам днес дали не е някакъв църковен празник, па току-виж на влизане са ме поръсили със ‘светена’ вода от котлето…и желанието ми тутакси се изпари.
И пак се отнесох…

Бе, тия котлета, отде ги вземат тия попове?!
Хмм, много ми приличат на тия ‘чантички’, дето се размахват насам-натам из снимките в ръцете на разни божества от отдавна отминали времена. Ма, същите ми се струват – няма грешка! Само дето в наше време изглеждат някакси така, по-човешки.

И тогава се сетих за четените от мен десетки, че и стотици легенди, митове, разкази и приказки за т.нар. ‘жива вода’.
Ма, тя подозрително прилича на сегашната ‘светена’ вода – нали, зер, чрез нашите църковни служители Бог я е ‘осветил’ и следователно й е вдъхнал живот.

Като споменах (напразно?!) Божието име, през главата ми тутакси преминаха десетките легенди за Александър Велики, който отчаяно търсел „водата на боговете“, за да може да получи вечен живот и по този хитър начин да стане „бог“. Малко подобно на шумерския цар Гилгамеш, който пък търсел „храната на боговете“, явно със същата цел. И за Адапа ми мина през главата – като го отвели в небето в двореца на Ан(у) го поканили да пие от водата на боговете, както и да хапне от тяхната храна. Но отказал, щото бил предупреден (или излъган) от неговия създател и господар Енки, че могат да се опитат да го отровят. И така пропуснал шанса си да получи вечен живот и да стане „бог“…

А аз…като казах храна, се сетих за „шишарката“…
Значи, като срещна из Интернет-мрежата някоя статия за тая „шишарка“, такъв смях ме напушваааа… Бе, тя била нек’ъв страшен символ тая „шишарка“, бе! Ма, на всичко, което човек може да си представи (или май по-скоро…не може баш да си представи)… То са нек’ви хипофизни жлези, то са нек’ви шашави там работи в мозъка на човек – то е чудо!

Сещате се за коя „шишарка“ Ви говоря, нали?!.. За тая, дето я държат разни божества от древни изображения в дясната ръка, докато в лявата здраво са стиснали „чантичката“. Опссс, пак за чантичката се сетих!..
Бе, к’во ми стана на мен с тия „чантички“?! Я, да се взема в ръце!

Ма нали пак ми скачат мислите, без да съм ги канил… Хиляди изображения от древни времена по целия свят показват тези „чантички“ и почти всички – в ръцете на „боговете“. А в шумерските такива, доста често и в комбинация със „шишарката“. Имайки предвид творческия стил на символично изобразяване на древните художници, със сигурност тези атрибути би трябвало да представляват така наречените „вода и храна на боговете“. Същата тази храна под формата на плод, който растял на забраненото за хората Дърво на Живота в библейския разказ за Райската градина…и същата тази вода, която отказал Адапа и която безнадеждно търсел великия Александър!

Самите изрисувани от древните художници символи вече означавали, че тези, които виждаме на изображенията, носещи „чантичка“ и „шишарка“ са не някакви други, а именно „богове“. А дали тези „богове“ са се нуждаели постоянно от тази тяхна храна и вода, та са ги носели със себе си едва ли не непрекъснато – съмнявам се! По-скоро, тези изображения имат за цел да ‘удостоверят’, че това което виждаме са „богове“ – т.е., да не ги объркаме с други по някакъв начин. Това ще да е… Няма начин да е друго!
Брех, ма и тия нашите църковни служители как са се сетили – със ‘светена’ (жива) вода да ни пръскат!? Ми, няма да ида на църква днес.

По-добре да изляза да се поразстъпча за по едно кафе навън… Но вестника категорично няма да вземам със себе си, че току-виж, пак съм отворил без да искам на страницата с хороскопа.

Авторски материал на Васил Василев ( Vassil Vassilev)

Линк към сайта – Древни цивилизации

Линк към фейсбук група – група Древни цивилизации