Житейският път на възрожденеца Кузман Шапкарев

Авторски материал на Ирена Янчева ( Irena Yancheva ) по повод 1 – ви ноември – Денят на Българските Народни Будители – празник на всички самоотвержени радетели и последователи на нашите възрожденци за национална просвета, истинска свобода и достоен живот !

Кузман Шапкарев е роден през 1834 г. в град Охрид, място което оказва решаващо въздействие върху оформянето на мирогледа и развитието на гражданските позиции на възрожденеца. Древната история на града като значителен културен и политически център, останките от дворци и крепости, наличието на множество манастири и църкви, редица легенди и предания подхранват неговите родолюбиви чувства и национална гордост, самоопределеност и самоотверженост спрямо българската общност.
Кузман Шапкарев няма възможността да придобие високо академично образование, но стремежът му към знание го влече и по пътя на постоянното самоограмотяване той се издига постепенно до равнището на най – будните и заслужили български учители, книжовници, учебникари и фолклористи през Възраждането. Първоначално той учителствува в Охрид ( 1854 – 1855, 1859 – 1861, 1879 ), а след това и в други градове: Струга ( 1856 – 1859 ), Прилеп ( 1861 – 1865, 1872 ), Кукуш ( 1865 – 1872, 1881 – 1882 ), Битоля ( 1873 – 1874 ), Солун ( 1880 – 1881, 1882 – 1883 ). Поради силното гръцко влияние в този регион, подпомагано активно от Цариградската Патриаршия, Кузман Шапкарев се запознава по – сериозно с българското кирилско писмо едва през 1855 г. Любовта към майчиния език остава завинаги в неговата душа и предопределя всички негови по – нататъчни търсения в полето на книжовността. Където и да учителствува след това, първата му грижа е да въведе в училищната програма българския език. Огромна е заслугата му за възраждане на българщината в Югозападните български земи. Заедно с това той се включва активно и в борбата за църковна независимост, която рефлектира върху националното обособяване и консолидация на българите. Важно значение за житейската и гражданската ориентация на Кузман Шапкарев има и приятелството му с Димитър Миладинов през годините, когато е учител в Струга ( 1856 – 1859 ). През 1859 г. Шапкарев се сгодява за дъщерята на Димитър Миладинов и това обстоятелство засилва още повече дружбата и духовното единение между двамата народни будители.
Посредством своите авторски учебници и други книжовни трудове Кузман Шапкарев се изявява като един от строителите на българския книжовен език през 19 в., като книжовник с определени възгледи за пътищата на изграждане на единен национален кножовен език. Неговите учебници са написани на „ наречие по – вразумително за македонските българи “, с което цели да улесни децата в обучението им по български език. Възрожденецът използва елементи от родния си говор, придържа се и към някои граматични форми от българските говори в Македонския край. Той споделя становището, че в устройството на българския книжовен език могат да участват реално всички български говори. За тези негови позиции и за диспута му с Марин Дринов ние научаваме от редица дописки, които той изпраща по страниците на в – к „ Македония “.
През годините на учителствуването си Шапкарев активно участва в борбите срещу гръцкото фанариотско влияние и за национално обособяване чрез извоюване на самостоятелна църква. В тази насока той достойно продължава дейността на своя учител Димитър Миладинов. По – късно, през 1884 г. написва за живота на двамата братя монографията “ Материали за животоописанието на братя Миладинови “.
През последната четвърт на 19 в. Шапкарев продължава учителската си дейност – последователно работи в Охрид, Струга, Кукуш. Особено важен е периодът му в Солун, където организира откриването на смесена гимназия, на която известно време е и директор. Тя просъществува от 1880 до 1913 г. и носи изключително позитивно значение за българската просвета в Македонския регион и особено за подготовката на учителски кадри.
В последствие Шапкарев напуска Солун и живее в Пловдив, Самоков, Сливен, Стара Загора, Враца, Ботевград. В тези градове той заема най – често длъжностите нотариус и мирови съдия. През 1892 г. се прибира в Самоков, където прекарва остатъка от живота си до 1909 г.
Целият житейски път на възрожденеца е изпълнен с постоянно напрежение и неуморен труд в полза на народа и отечеството. Освен като учител и общественик, той се изявява и като пламенен журналист и учебникар. Посредством множество дописки и статии по просветни, църковни и други обществени въпроси той сътрудничи на вестниците „ Съветник “, “ Гайда “, „ Македония “, „ Цариградски вестник “, „ Право “, „ Турция “, на списанията „ Българска пчела “, „ Читалище “ и др. Особено ползотворно е сътрудничеството му към в – к „ Дунавски лебед “, издаван от Г. С. Раковски. Тук той осведомява редовно читателската аудитория за хода на църковната борба в този край на отечеството. По – късно, в края на 19 в. Шапкарев продължава да издава книги и статии по историко – етнографски, фолклорни и езиковедски въпроси, навлизайки в полемика с онези чуждестранни учени, които се опитват да отрекат българската национална принадлежност на македонското население.
Най – забележителна е дейността на Кузман Шапкарев като събирач на фолклорни материали, оставайки напълно верен последовател на братя Миладинови. Още в своите детски години той е закърмен с народни песни и прикази, пословици и гатанки, израства в тяхната естествена среда. Но неговите истински сериозни интереси към събиране на изворен фолклор започват да се формират през 1854 – 1855 г. под влияние на вуйчо му Янаки Стрезов от Охрид, дългогодишен учител на гръцки и на български език. През следващите години желанието му да записва фолклорни материали се засилва и под въздействието на Ангел Робев ( богат и влиятелен охридски първенец, по – късно живял в Битоля ), особено от издаденият от Димитър и Константин Миладинови сборник „ Български народни песни “ през 1861 г. За подготовата на този сборник Шапкарев знае много по – рано и примерът има излкючително голямо значение за него.
Преодолявайки редица трудности, през 1891 – 1892 г. Кузман Шапкарев успява да издаде сборник с народни песни ( също така издава и сборник с народни приказки ). Обемът на това фолклорно дело е наистина забележителен – над 2 000 страници. Заедно с това изумяват тематиката и обхвата на събраните народни песни и приказки, дело на едно конкретно лице. Сборникът бива издаден в София в шест обемисти тома – разпределени на девет книги, но излезли осем, под общото заглавия „ Сборник от Български народни умотворения “. Шапкарев е замислял сборника си в три части: I. Част – песни, II. Част – приказки, гатанки, пословици, III. Част – обичаи, обреди, суеверия, костюми, езикови бележки, речник. В отпечатаното издание пет книги са посветени на песните, две книги на приказките и една книга на обичаите, обредите и т. н.
Шапкарев подрежда обичаите и обредите по следния начин: рожбени, сватбени, погребални, годишни, еснафски, правни и др. На края са поставени вярванията за пътници и чужденци, сънотълкования, поздравителни изрази, клетви.
Основно място в „ Сборник от Български народни умотворения “ заемат песните – около 1 300 на брой. Те са разпределени в четири групи: 1 ) самовилски, змейски и религиозни; 2 ) обредни – божички и василичарски, лазарски, орачки, мъртовечки; 3 ) песни из политическия живот; 4 ) песни из обществения, семейния и частния живот, тук принадлежат и хайдушките песни. Шапкарев следва практиката оставена от братя Миладиновци да помества няколко варианта на една песен – твърде ценни образци за съвременните изследователи. Изключително богата е и неговата сбирка от народни приказки – 289 на брой са публикувани в „ Български народни приказки и верования “ от 1885 г. с твърде значително тематично разнообразие. Приказките са събрани от много голям географски район – от Охрид до Видин, от Скопие до София. Подредени са според местата, откъдето са записани.
Кузман Шапкарев не успява да издаде всички събрани от него материали, между които са частта за народните облекла, болестите, езиковите бележки, речникът, съдържаш около 7 000 думи разпределени в три групи – общи думи, географски имена, чужди думи.
Възрожденецът споделя интересни сведения за даровити народни певци и разказвачи. Той отбелязва имената на 123 даровити носители на фолклора, предоставя биографични данни за мнозина от тях.
Личността на просветителя, фолклориста и книжовника Кузман Шапкарев ще остане завинаги жива в паметта на своите сънародници и последователи, образец на посвещение на големите национални идеали и висока нравственост.

И з в о р и :

Шапкарев, К. За възраждането на Българщината в Македония. Неиздадени записки и писма. С. 1984
Динеков, П. Кузман Шапкарев. – Възрожденски писатели. С. 1962
Динеков, П. Иван Кузманов Шапкарев. – Български фолклор, I, 1975, кн. 2
Русинов, Р. Кузман Шапкарев в историята на българския книжовен език през втората половина на 19 в. – Български език, 1984, кн. 3
Снегаров, Ив. Принос към историята на просветното дело в Македония. Една автобиография на Кузман Шапкарев от 1864 . – Македонски преглед, 1927, кн. 1 и 2
Шишманов, Ив. Д. Кузман Шапкарев. 1834 – 1909. Летопис на Българското книжовно дружество и Марин Дринов. – Македонски преглед, 1924, кн. 3

Авторски материал на Ирена Янчева ( Irena Yancheva )