Мистерията с пирамидата на Секхемхет в Саккара

Когато Закария Гонейм (Zakaria Goneim), местен египтолог, и неговият екип изкопали част от каменна зидария западно от пирамидата на Джосер в Саккара, те разбрали, че са се натъкнали на досега неоткрита и незавършена пирамида. В книгата си „Изгубената пирамида“ ( издателство Rinehart & Company, 1956 ), Гонейм пише:

„Може да се смята, че тъй като сградата е била използвана като кариера в по-късни времена, нейното съществуване е било известно до сравнително скорошна дата. За щастие успях да се уверя, че паметникът е бил непроменен поне 3000 години и вероятно по-дълго. Доказателство за това е големият брой по-късни погребения, които моите работници откриха по време на разкопките, както и най-ранните от тях, датирани от Деветнадесетата династия (1349-1197 г. пр. Хр.), и тъй като някои от тях бяха открити непокътнати над самата заровена пирамида, очевидно е, че стените, които бяхме открили, не са били виждани от човешките очи от тази далечна епоха.“ [Стр. 64]

През януари 1954 г. Гонейм започнал да търси входа на пирамидата, сигурен, че „няма да бъде построена надстройка без изграждане на основа“. Изкопавайки северната страна, той първо намерил останките на могилен храм. Окуражен, той потърсил входа там, тъй като входът към пирамидата на Джосер е бил намерен на подобно място. Когато това търсене се оказало неуспешно, той преместил работата на север. Накрая, на около 75 фута от лицето на пирамидата, той намерил това, което изглеждало като входна галерия.

Източник: Wikipedia

„Работниците и аз бяхме много развълнувани. Докато се ровихме в пясъците и все повече и повече от галерията се разкриваше, стана ясно, че се приближаваме към входа на пирамидата. Въпросът, който ни тревожеше, беше: „Щяхме ли да открием входа непокътнат или грабителите на гробници са влизали в пирамидата преди нас?“ [Стр. 91]

Галерията била блокирана от дебели парчета зидария, а празнините между тях бяха пълни с чакъл. Накрая вратата към пирамидата била разкрита. „За наше изключително облекчение,“ пише Гонейм, „открихме, че вратата е непокътната, запечатана със зидария.“

Пирамидата била отворена на 9 март 1954 г. Вратата водела към висока галерия, врязана в скалната основа, но след  шестдесет фута те срещнали стена от масивни отломки, висока от пода до тавана. Екипът намерил вертикална шахта в тавана, през която били паднали тези каменни руини; началото на шахтата било заровено в надстройката на пирамидата. Гонейм установил, че шахтата не е била напълно прекъсната от времето на строежа на пирамидата. Блокирането на коридора се оказало с размер повече от петнайсет фута, но първо вертикалната шахта трябвало да бъде изчистена, така че отломките да не могат да паднат върху работниците долу. Именно по време на разчистването на тази шахта се случил фатален инцидент: един от работниците се задушил на дъното на частично изчистената шахта, след като бил погребан, когато отломките под него се срутили. Това спряло работата на фона на истории за проклятието на пирамидите и преувеличените твърдения на пресата, че „осемдесет мъже са загинали след като пирамидата се срутила напълно“.

Разкопките продължили отново две седмици по-късно, а коридорът се оказал изключително напукан и нестабилен, което пък наложило укрепването му със зидария и дървен материал. Под дебел слой глина, на дъното на коридора зад друга блокада от отломки, работниците „намериха стотици каменни съдове от различни видове, подобни на тези, открити в подземните галерии на пирамидата на Джосер“. Намерени били и златни гривни и ръкавици, златна пръчка и козметична кутия от релефно злато във формата на черупка на мида, всички те – сред бижута и мъниста и други тоалетни принадлежности. Теоретично се предполагало, че те вероятно са били в дървен сандък, отдавна изгнил, който може би е принадлежал на дама от царското домакинство. Това доказателство, пише Гонейм, „ни предостави ценна представа за факта, че въпреки незавършеното си състояние, пирамидата е била използвана за погребение“. Той отхвърля идеята, че предметите са били изоставени от грабители на гробници:

„Моят отговор на такива критици е такъв. Артефактите са намерени под дебел слой глина. Каменните чаши, съдове и т.н. бяха внимателно подредени в пластове с глината над тях като защита, а над тази глина строителите бяха натрупали огромните камъни на блокажа, които бяха нахвърляни в шахтата, за да я запълнят. Убеден съм, че тази блокировка никога не е била нарушавана, тъй като шахтата е била изработена от строителите на пирамидата. Следователно артефактите, включително златните бижута, трябва да са били оставени там умишлено, а не са изхвърлени от разбойници. Във всеки случай, защо грабителите на гробници са оставили след себе си такива ценни и лесно преносими предмети като златните гривни и други дрънкулки, които са лежали в дървен ковчег, чиито следи все още са видими?“ [Стр. 107]

По-късно са открити буркани с глинени печати с отпечатък, направен с  цилиндрично клеймо. На тях Гонейм прочел името на „неизвестен досега фараон Секхемхет”  (този фараон Sekhemhet  всъщност е бил известен с друго име – Джосер-Тети). На повече от сто фута от входа била открита друга врата, която водела към галерия със 120 складови отделения ( по-късно били намерени още 16 ). Целият комплекс бил изпълнен до около две трети от височината си с чакъл. По – нататък, на около 236 фута от входа на пирамидата, пред екипа стояла „привидно непроницаема маса от скали“. Донякъде обезсърчени и работещи след април, когато бил обичайния край на сезона за разкопки, екипът археолози бавно напредвал в сърцето на наскоро откритата и очевидно непокътната пирамида. На 31 май 1954 г., отвъд десет футова преграда, Гонейм се изкачил в мрака на голям свод, придружен от един от най – доверените му работници на име Хофни.

„В средата на грубо изсечена камера лежеше великолепен саркофаг от блед, златен, прозрачен алабастър. Приближихме се към него. Първата ми мисъл беше: „Дали е непокътнат?“ Набързо, с електрическия си фенер, прегледах горната част на капака. Но нямаше капак; горната част беше от едно парче като останалата част.“ [Стр. 115]

© Photo copyright J.P. Lauer
© Photo copyright J.P. Lauer

Саркофагът се оказал, че е бил издълбан от един единствен блок алабастър, а единственият отвор бил закрит от подвижен панел в единия край, плъзнат от горе. Върху саркофага имало изгнили останки от венец ( години по-късно, анализът е показал, че това е кора и изгнило дърво). Камерата, която никога не е била завършена, била заобиколена от комплекс от недовършени галерии. Нямало друг вход, освен изкопания проход. „Най-сетне,“ пише Гонейм, „успях да убедя себе си отвъд всякаква сянка на съмнение, че сме първите, които влязохме в камерата със саркофага, след като нейните създатели са я напуснали.“ Внимателното проучване показало, че плъзгащата се плоча към саркофага е запечатана и няма следи от бутане или разместване. За първи път в съвременната история било открито непокътнато царско погребение в рамките на една пирамида.

Source: https://answersingenesis.org

Интересът на световната преса бил огромен и откритието било сравнено с откриването на гробницата на Тутанкамон. Гонейм се озовал в светлината на прожекторите. Предстоящото откриване на кралската мумия било очаквано от египтолозите на деня. Пресата била допусната за пръв път на 17 юни, първо десетина, а после дори около шейсет журналисти, отразяващи събитието. И накрая, подготовката за отварянето на саркофага била завършена, а на 26 юни въжетата били закрепени чрез стоманени куки, поставени в два отвора в горната част на плъзгащия се панел, всичко това пред камери и осветление, разположени на място. След кратки приготовления, в пукнатината под плъзгащия се панел били вмъкнати лостове, а работниците силно издърпали въжетата. Отначало панелът не помръднал. Той бил здраво фиксиран на мястото си и запечатан с гипсова мазилка. Но покривната плоча започнала да се движи, първоначално само на сантиметър, но малко по малко, люспи от мазилката паднали на пода и капакът се плъзнал нагоре. Паднал на ръце и колене, Гонейм се взрял във вътрешността, нетърпелив да види кулминацията на своите огромни усилия.

САРКОФАГЪТ БИЛ ПРАЗЕН.

Общественият интерес незабавно спрял с новинарски заглавия като „Фараонско фиаско“ и „Те копаха три години и намериха нищо“. Това било за Гонейм  „горчив удар“ и името му избледняло относително бързо. По-късно той бил обвинен ( това щяло да се окаже напълно скалъпено и невярно ) за кражбата на антики и контрабандата им от страната, в резултат на което той претърпял унижението на постоянно повтарящи се полицейски разпити. Дискредитиран и лишен от професията си, той се самоубил, удавяйки се в Нил през 1957 година.

Защо една недокосната погребална камера съдържала запечатан, но празен ковчег?

Малко след отварянето на саркофага, Гонейм заключил:

„… Чувствам доста сигурно, че камерата, която открих под новата пирамида, е друг пример за „гроб – макет“ или ритуално погребение. Никакво друго обяснение няма, което да отговаря на фактите и освен ако не бъдат представени други доказателства, които да го опровергаят, ще продължа да го приемам. Ако тази хипотеза е вярна, това би обяснило защо други царе от този отдалечен период – например Снофру – са построили по две гробници.“ [Стр. 153]

Жан-Филип Лауер, който посвещава  живота си, за да разкопае комплекса при Стъпаловидната пирамида на Джосер в Саккара, поема разкопките на пирамидата на Секхемхет през 1963 година. Четири години по-късно, той открива южна гробница, разграбена и опразнена, с изключение на мумията на малко момче. Според Лауер, мумията на Секхемхет, заедно с погребалните дарове, е била преместена или унижожена по време на Първия междинен период, когато много от пирамидите на Старото царство са били ограбвани. Повечето египтолози смятат обаче, че камерата, която открива Гонейм, никога не е била предназначена за погребение на Секхемхет.

Къде тогава е мумията на фараона? Може да се е намирала в опустошената южна гробница или може да стои в още неоткрита гробница някъде под пустинните пясъци.

Този материал е предоставен за Вас от неговият автор Larry Orcutt.
Catchpenny Mysteries © copyright 2000 by Larry Orcutt.
http://www.catchpenny.org/