(Не)известните шахти и отвори в Сфинкса от Гиза

Има няколко шахти и проходи в Големия Сфинкс в Гиза, като някои от тях са с известен произход, но други – не.

Съществува дупка на гърба на Сфинкса, на около 4 метра зад главата. Тя е направена от Хауърд Вайс ( Howard Vyse ) през 1840 година и е наречена дупка на Перинг, на името на неговия инженер. Търсейки помещения и проходи, Вайс пробива дупка с дълбочина 27 фута, но свределът му засяда в скалата. Използвайки барут, той се опитва да освободи металния прът, но се отказва, за да не нанесе допълнителни щети на Сфинкса. Създадената кухина от Вайс е разчистена през 1978 година от Захи Хавас ( Zahi Hawass ), а вътре в нея той твърди, че е открил части от украсата за главата на Сфинкса.

По-късно, през 1850 година, Аугуст Мариет ( August Mariette ) разчиства друга шахта на гърба на Сфинкса, но осъзнава, че това не е нищо повече от разширение на естествена цепнатина. ( Мариет е открил и особените зидани „кутии“, намиращи се срещу тялото на паметника ).

През 1923 година директорът на Департамента по старини Лакау ( Lacau ) и инженерът Емил Бараиз ( Emile Baraize ) започват 11-годишни разкопки в района на Сфинкса. През декември 1925 г. от екипа е направена снимка, показваща изглед на голяма иззидана кутия в южната част на Сфинкса. Виждат се разместени камъни и други нарязани камъни за ремонтни дейности, но в стената на тялото на Сфинкса се вижда голям зейнал вход или може би пещера. Той обаче е зазидан с цел реставрация. Тази допълнителна консервация включва и облицовка на най-голямата пукнатина на гърба на Сфинкса ( с ширина около 6 фута ) с варовикови блокове и покриване на получената шахта с метален капак.

Бараиз също така запълва с цимент дълбоката дупка на върха на главата на Сфинкса. Дупката е с размери приблизително 5 квадратни фута и е почти 6 фута дълбока. На дупката е  поставен железен капак. Теоретично се твърди, че тази дупка е издълбана с идеята за поставяне на украшение на главата на Сфинкса по начина, познат от Новото царство ( виж снимката по-долу ), но по-късно е издълбана по-дълбоко в търсене на скрити камери.

Калцитният сфинкс на Тутанкамон,
Луксорският музей.
Сфинкс с украса на главата
© Снимка авторски права Larry Orcutt

През 1980 година Захи Хавас открива проход под облицовъчните камъни, водещи под Сфинкса ( виж снимката по-долу ). Той е бил уведомен за този проход от двама възрастни работници, които са работили с Бараиз ( тунелът не е бил документиран и почти е бил забравен ). Проходът е от северната страна близо до опашката на Сфинкса и се състои от две части под прав ъгъл една спрямо друга. Едината се спуска за около 13 фута, завършвайки със задънен край. Горната част се движи в рамките на същата дължина и завършва с малка ниша ( ширина около 3 фута и височина 6 фута ). Сред варовиковите останки от камъни и пясък са намерени парченца дървени въглища, малки керамични частици и други керамични парчета, алабастрови и гранитни парченца, част от съвременна кана за вода, парче калай, друг фрагмент от червен гранит и две стари кожени обувки. Възможно е пасажът да е направен от Хауърд Вайс, който е споменал в дневника си, че е пробивал отвор „близо до рамото и близо до опашката“ на Сфинкса, без да дава допълнителни подробности.


Проход в задната част на Сфинкса
(долу вляво от центъра)
© Снимка авторски права Larry Orcutt

Между лапите на Сфинкса съществува желязна врата – капак, между Стелата на Тутмос IV и гърдите на Сфинкса. Това не е проход или пасаж, а по-скоро една правоъгълна яма, покрита с циментен покрив и желязна греда, която след това е запечатана с метален капак от Бараиз като част от усилията му за реконструкция през 20-те години.

В обсега на Сфинкса има друга шахта, но тя не е свързана със самия Сфинкс. Така наречената Keystone Shaft ( Крайъгълна шахта ) се намира в пода на заграждението под северния ръб на стената, точно срещу северната задна лапа. Проходът е с размери около 4.5 фута на 3.5 фута и е дълбок над 6 фута. Вътре в шахтата е намерено голямо парче базалт, чиято една страна е съвършено гладка. Вероятно тази шахта е била предназначена за гроб, но никога не е било завършена.

Автор на материала: Лари Оркът ( Larry Orcutt )
http://www.catchpenny.org/