По следите на боговете на Древeн Шумер (част 2)

Автор: Васил Василев ( Vassil Vassilev) – Древни цивилизации

По следите на боговете на Древeн Шумер
(Част 2)

Много интересни детайли се открояват, когато се опитаме да сложим в една цялостна картина знанията на древните. Получаваме някои идеи за боговете и миналото на човечеството, свързано с тях . Според древните писания, боговете ни се явяват слизайки от небето и това ни дава право да предположим, че някакви същества са пристигнали на нашата планета от космоса. Сред изследователите на алтернативната история съществуват разногласия по въпроса, а някои смятат, че неизвестната древна цивилизация изобщо не е чужда, а земна, като по някаква неизвестна причина просто изчезнала. В редица версии това се приписва на Платоновата Атлантида и всъщност всички постижения и следи, оставени на нашата планета дължим на нея. Да, вероятно е имало Атлантида някъде, но е неправилно да се приписва развитието на човечеството на цялата планета само с нея. Ако цивилизацията на боговете е била изцяло земна, и разработила своите технологии на нашата планета за дълго време, тогава, очевидно, и всички междинни етапи на това развитие, под формата на фабрики, заводи или някои други сгради, заедно с други битови и технологични отпадъци, неизбежно биха останали поне в минималната форма. Но това не се наблюдава, което предполага, че напредналите технологии на боговете са разработени някъде другаде, а не на Земята и тук те вече са в завършен вид. Привържениците на версията за Атлантида могат да спорят и да кажат, че Атлантида е изцяло потънала и цялата й промишлена инфраструктура също се намерила под водата. Отделно от това, има поддръжници на версията за намеса от същества от паралелни светове. Ето един отличен пример за това колко трудно е да се проведат изследвания на древността, когато обемът на наличния фактически материал е ограничен, а има огромно количество различни версии и предположения. Остава само да отстраним несъстоятелните и звучащи твърде фантастично идеи и по този начин да стесним кръга от възможни варианти. Както и да е, количеството налична информация за богове от небето е много повече отколкото количеството информация за Атлантида и следователно коректно е изборът да се направи в полза на първите. Също така, трябва да имаме предвид, че могъществото и легендарността на Атлантида е силно преувеличена от съвременните автори, а самият Платон пише за това далеч по-тривиални неща.

Следващата стъпка е да се реши кой източник да се вземе за основа. Въпреки че споменават и разказват за боговете голям брой древни наземни цивилизации, би било разумно да се предположи, че именно най-древната от тях притежава най-пълна и достоверна информация за онези, които дали на хората живот и знания. Така се и случва – най-древната, от известните ни цивилизации наистина има най-подробните и смислени описания на боговете и тяхната дейност. Тази цивилизация без съмнение е шумерската, в много отношения с уникални и мистериозни хора. Именно техните клиновидни таблички хвърлиха светлина върху много събития от древни времена. Декодирането на шумерските и акадските езици и превода на надписите разкриват множество загадки на заемащите се с тях изследователи на древното минало. Налице са оригиналните и по-пълни описания на редица библейски събития, включително създаването на човека и Потопа, споменаването на които се намират и сред народите на целия свят. Освен това, в Близкия изток са и едни от най-великите структури на античността, ролята на които остава да се отгатне.

Естествено, въз основа на тези текстове е необходимо да се направи сравнителен анализ за редица събития, описани в други писмени източници. За да се внесат разумни идеи и доводи, които в бъдеще да бъдат подкрепени от академичната наука, е необходимо най-малкото да се изчетат самите текстове оставени от древните цивилизации, като всички те имат различни преводи, проучвания и анализи на лингвисти и ориентолози. Трябва да се отчете и хронологията на събитията, официално приета от историците по тези въпроси.
За съжаление, не всички митове и легенди носят рационално зърно и ехо от истинската история. С течение на времето описаните събития се отдалечавали във времето и придобивали литературна и откровено фантастична окраска. Например, митовете на древна Гърция съдържат редица малки детайли, които биха могли да бъдат свързани с по-раншните традиции на Близкия изток, но като цяло тези митове станали поетични и изцяло цветни приказки. Без значение колко му се иска на изследователя да обхване и изучи всички по-известни митове, свързвайки ги с историческа информация, основният фокус на едно изследване винаги започва от Близкия изток. Набелязаната цел на изследването може да се постигне само с внимателен и последователен анализ на отделни доказани източници, което би позволило изграждането на цялостна база от знания за древните богове. Едва по-късно могат да се изследват материали, допълващи изучаването на тази материя при древни цивилизации и в други области на Земята.

Основната позиция на едно качествено изследване е изучаването на древните текстове в първоначалната им форма, доколкото това е възможно за неспециалист в лингвистиката. Разбира се, не става дума за цялостно четене на клинопис – само един тесен кръг от хора могат да правят това. Не става въпрос и за свободно четене на транслитерации – тази задача също не е проста. Но един внимателен прочит на оригинала, предимно от официален английски превод с паралелна проверка на транслитерацията в речника, дава далеч по-голямо разбиране от четенето на разкази или литературни преводи на същите тези текстове на който и да е език. Липсата на подходящо образование не лишава човек от възможността да се самообучава, както и от способността да прави анализ и да сравнява различна информация. Няма специалист по „всичко“, но в едно изследване, в допълнение към изучаването на писмените източници, в хода на работата е задължително да се използват и съвременни научни изследвания в различни научни области като: геология, хидрология, палеоклиматология и много други.
Едно такова възможно изследване обикновено има най-малко три вида читателски аудитории, всяка от които се различава по ниво на обучение и информираност на засегнатите теми. За хората, които са напълно незапознати с наследството на древните цивилизации и съществуващите загадки от миналото, трябва да се подчертаят акцентите. Обикновено, това изглежда сложно и трудно, тъй като обемът на наличния материал за древната история е невъобразимо голям. Втората категория включва читатели, които вече са запознати с „алтернативната“ история и различните й теории, които вече могат да създадат своя собствена картина на миналото, въз основа на преди това прочетени произведения от популярни автори. Последната категория читатели, на които би било интересно едно такова изследване, са учени от различни области, свързани с тематиката. Най-вече лингвистите и отчасти историците могат да оценят адекватно от научна гледна точка направените анализи и преводи, които се извършват в процеса на работа.
Ролята на учените от различните направления в никакъв случай не бива да се подценява. Напротив, трябва да се използва от изследователите пълноценно. Много научни статии в ориенталистически и археологически списания се пишат не за да разкриват недвусмислено „истината“ по даден въпрос, а за да внесат ред в разбирането ни за интерпретация на някаква объркваща и неразбираема концепция. Такива произведения по правило акцентират върху хода на мислите на автора и показват възможните варианти за тълкуване и сравняване на обсъжданата тема с други източници. Това е напълно естествен метод на научно познание и много често води до нови открития. За такива копнее и изследователя на древното минало на човечеството. От съществено значение за успеха на едно изследване е и авторът да не се ограничава само с тълкуване на разглежданите от него митологични текстове, а да се опре изцяло върху постиженията на науката, касаещи засегнатите от него теми.

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ …

(превод със съкращения от материали на руски език)

Автор: Васил Василев ( Vassil Vassilev)

Линк към сайта – Древни цивилизации

Линк към фейсбук група – група Древни цивилизации