По следите на боговете на Древeн Шумер (част 3)

Автор: Васил Василев ( Vassil Vassilev) – Древни цивилизации

По следите на боговете на Древeн Шумер
(Част 3)

Към днешна дата са открити десетки хиляди глинени таблички с информация, но за съжаление повечето от тях са повредени. Някои текстове са намерени в няколко екземпляра, което позволява възстановяването на основната част от изложението по тези парчета, но други текстове са намерени само откъслечно. Редица надписи не се поддават на датиране, както по отношение на компилирането им, така и по време на описаните от тях събития. Много текстове са датирани, но от описанието им става ясно, че това са копия на по-стари оригинали, чието датиране отново повдига въпроси. Затова е необходимо по-съществено вглъбяване при датировката на митологичните текстове със свързаните с тях исторически събития. Някъде приликите са изумителни, но в повечето случаи, поради неточности в датировките, е необходимо да се правят предположения от субективен характер.
Много „изследователи“ на алтернативна история злоупотребяват с опитите да обвържат отделни събития и обекти, като натрупат всичко заедно: Стоунхендж с египетските пирамиди, паметници в Южна Америка с Баалбек и т.н. При тях красиво съвпадат събития, случили се на различни континенти в различни епохи. В допълнение към тези „поразителни връзки”, често изложението има определен елемент на епичен разказ, в който от древните митове се открояват дълбоки по смисъл и детайл мотиви. Трябва винаги да имаме едно на ум, когато четем такива „изследвания“, в които артистичността и изразителността на описаните събития е лошо обоснована, без препратки към реални писмени източници. Любим прийом на подобни „изследователи“ е играта с числа – когато между някои известни дати и числа се търси определена връзка и символизъм. Това е много „опасна техника“, която може да обърка и подведе неподготвения читател. Да, сигурно може да има някаква връзка, сходни числа, общи делители и прочие, но сам по себе си фактът на сходство не носи рационално зърно и не дава ясни отговори.

На първо място всеки алтернативен изследовател задължително трябва да проучи официално приетата гледна точка по разглежданите теми, независимо дали е в сферата на историята, митологията или археологията. За да се открие нещо ново, трябва да се съзре несъответствието в приетата от учените версия с наблюдаваната реалност. И за точно отбелязване на несходствата едно с друго са необходими основни познания по предмета.
В една „алтернативна“ среда, археолозите често са обвинявани за произволни датировки и приписване на авторство на предмети на един или друг конкретен народ, критикуват се и историците. Макар и по-рядко, но може да се отбележи подобен скептицизъм и към лингвистите. За тях се смята, че не могат надеждно да преведат нещо, писано преди хиляди години. В действителност, процесът на изучаване и превод на древни езици е много сложен, но както е показало времето, това е напълно възможно. В пълна степен се отнася и за шумерския и акадския езици. В лингвистиката имат достатъчно затруднения, но по-голямата част от текстовете, намерени в Близкия изток са преведени с голяма степен на точност. В това отношение лингвистите заслужават повече доверие от историците и археолозите, обаче трябва да се отбележи, че много видни учени принадлежат и към трите лагера едновременно.

За да се разберат аргументите в теорията на Зекария Сичин и цялата основа на изследването му, трябва да се проучи целият този суров първоначален материал, който Сичин изучава при писането на книгите си. Това количеството информация е наистина огромно. Първата книга на Сичин е публикувана през 1976г., а в тези времена всеки опит да се запомни, препрочете и провери нещо е свързано с отваряне на „дебелите книги“ и ровене сред хиляди малки записки. За да се състави една теория като неговата, не се изисква просто четене на материали, а многократни анализи с кръстосани едновременни сравнения с множество източници. Днес имаме интернет и изследователската работа, над която Сичин прекарал най-малко половин живот, сега е реализуема в рамките на три до пет години активна работа. Но дори и тези няколко години изглежда са прекомерна цена за повечето изследователи или критици.

Поради тази причина днес съзнанието на хората е буквално препълнено с фикции, построени както върху работата на Сичин, така и върху един огромен набор от безсмислени творения, основани на неговите идеи. И не друго, а основно мързелът е направил Сичин практически „недосегаем авторитет“ по въпросите на шумерската митология в средите на алтернативните изследователи. В днешните интернет общности често се стига и до куриозни ситуации от рода на тази, че пишейки „разобличителни“ статии, някой „мрежов“ изследовател обявява, че даден учен не съществувал (защото не могъл да го открие, не изписвайки правилно точното му име в Гугъл) и следователно всичко написано от негово име било лъжа.
С други думи, за подготовка към осъществяване на конкретна работа по установяване най-древното минало на човечеството и произхода на древните богове, един съвременен изследовател на темата, която Зекария Сичин преди време постави на дневен ред е да се измине същия маршрут, който самият Сичин следвал. Необходимо е да се отбележат достойнствата на този човек, тъй като в процеса на четене, на бъдещият изследовател му става ясно, че Сичин действително е работил с реални факти и исторически събития и често интерпретацията на тези събития изглежда разумна и съвсем логична. Проблемът е в това, че като всеки човек, Сичин също не е безгрешен и много от интерпретациите му може да са изцяло субективни. А пътят към утвърждаване на алтернативната теория за миналото на човечеството минава именно през откриването на подобни грешки. Или по друг начин казано, за да може тази теория да бъде приета сериозно от повече хора и най-вече от средите на учените, тя трябва да се изчисти от случайни елементи от субективен характер и да се обоснове главно чрез средствата и методите на самата наука.

От друга страна, критиката към изграждането на подобни алтернативни, обявени за ненаучни теории също трябва да бъде на ниво. Отделно от гореспоменатия куриозен случай, критиката към представеното от Сичин също не се отличава с необходимата задълбоченост. За съжаление, истинска аргументирана критика на основните му идеи практически не съществува. Неговите „критици“ в пълния смисъл на тази дума могат да се преброят на пръстите на едната ръка, като на повечето от тях определено им личи, че не са чели задълбочено дори основите на построената от него на база реално-съществуващи документи теория. Да не говорим за по-задълбочено обследване на евентуално допуснати грешки. Просто се отхвърля автоматично, по принцип, и в това се състои основната грешка не само в по-сериозното разглеждане на една алтернативна изследователска работа, но и на критиката към нея.

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ …

(превод със съкращения от материали на руски език)

Автор: Васил Василев ( Vassil Vassilev)

Линк към сайта – Древни цивилизации

Линк към фейсбук група – група Древни цивилизации