По следите на боговете на Древeн Шумер (част 4)

Автор: Васил Василев ( Vassil Vassilev) – Древни цивилизации

По следите на боговете на Древeн Шумер
(Част 4)

На някакъв етап (според официалната гледна точка) увеличението на броя на хората на нашата планета довел до факта, че ловът и събирачеството вече не можели да изхранват всички членове на примитивната общност, което довело до единствен изход: то да овладее нова форма на дейност – селско стопанство, за което е било необходимо да установи уседнал начин на живот. Преходът към земеделие автоматично стимулирал развитието на технологични инструменти, развитието на строителството на стационарни жилища, формиране на социални норми и социални отношения и т.н. и т.н., т.е. се появил „задействащ спусък“ за бързото развитие на човека по пътя на цивилизацията.
Тази схема изглежда толкова логична и дори очевидна, че всеки, някак си без да изкаже никаква критика, почти веднага го приема за истина … И всичко би било добре, но бързото развитие на науката наскоро предизвика активност в преразглеждането на много „основни“ и изглежда, непоклатими по-рано теории и схеми. Започва да се „пука по шевовете“ и „класическия“ мироглед върху проблема с прехода на човека от примитивно съществуване на ловец-събирач към земеделие.

Първи и може би най-сериозни „смутители“ на така установената научна обрисовка на събитията станаха етнографите, които откриха, че тези, които продължавали да съществуват като примитивни общности абсолютно не се вписват в съгласуваната картина, рисувана от политикономията. Моделите на поведение и живота на тези примитивни общности не са просто „досадни изключения“, а фундаментално противоречие на схемата, според която се развило примитивното общество. Преди всичко била разкрита изключително високата ефективност на ловната и събирателната дейност:
„Етнографията и археологията са натрупали досега много данни, от които следва, че присвоителната икономика – лов, събиране и риболов – често осигурявала много по-стабилно съществуване от ранните форми на земеделие… Обобщението на такива факти още в началото на нашия век, довело до това полския етнограф Л.Кришивицки да заключи, че „при нормални условия примитивният човек имал повече от достатъчно храна на разположение“. Проучванията от последните десетилетия не само потвърждават тази позиция, но и я конкретизират с помощта на сравнения, статистики, измервания”. (Л.Вишняцки, „От полза – към изгода“).

„Ефективността на високо специализираната събирателска дейност е просто поразителна. Дори и в случаите, когато условията на околната среда са изключително неблагоприятни, примитивните събирачи показвали невероятна способност да се снабдят с храна“. (А.Лобок,“Вкусът на историята”)
Достатъчно важен е фактът, че присвояващата икономика е ефективна не само в смисъл, че осигурява на примитивните хора всичко необходимо за живота, но и в това, че всичко се постигало чрез много скромно физическо усилие. Смята се, че средният „работен ден“ на ловците-събирачи варира от три до пет часа и това се оказвало напълно достатъчно. Освен това, като правило, децата не вземали непосредствено участие в икономически дейности, а възрастните, особено мъжете, могли да си позволяват да бъдат разсейвани от „прозата на ежедневието” за ден или два и да се заемат с „по-възвишени“ дела. (Л.Вишняцки, „От полза – към изгода“).
Животът на „примитивния“ ловец и събирач като цяло се оказал много далеч от всепоглъщаща и сурова борба за съществуване:
„… данните на съвременните етнографски изследвания убедително показват, че жизнената практика на примитивните племена, съхранили своята културна идентичност до момента, няма нищо общо с ежедневната изтощителна работа на селското стопанство човек ‘от разсъмване до зазоряване’ … Самият процес за получаване на храна за примитивния човек е ловът, който до голяма степен се основава на играта и хазарта. А какво е ловът? В края на краищата, ловуването е това, което ‘искате’, каквото се извършва ‘в лова’, а не нещо под натиск на външната необходимост. При това, ‘събирането’ е вторият традиционен източник на примитивния човек за събиране на храна – също един вид ‘ловна’ игра чрез случайно търсене, но не и изтощителна работа.“ (А.Лобок,“Вкусът на историята”).
Всеки може да разбере и почувства това: в днешното общество отиването в гората за гъби и плодове е много по-вероятно да се извърши поради вълнението от търсенето, а не за самоосигуряване с храна. А ловуването като цяло се е превърнало в забавление за богатите хора. Но и двете се считат за начин за почивка.
„Дори при най-висок разход на енергия, ловецът може и да не почувства умора: енергията на естественото вълнение му дава сила. И обратно: фермерите могат да изпитат удовлетворението от вида на реколтата, но самият процес по култивирането на земята се възприема от него като задължителна необходимост, като упорита работа, чието значение може да се намери само в бъдещата реколта, в името на която е направена ‘жертва на труд’.“ (А.Лобок,“Вкусът на историята”).

Човек стотици хиляди и дори милиони години се занимавал с лов и събиране и в резултат на това в неговата психика (в частта, която е наследствена) били фиксирани съответни структури – архетипи, предизвикващи вълнение и удоволствие от процеса на лов и събиране. Всъщност, механизмът на работа на тези архетипни структури в много отношения е подобна на инстинктивния механизъм при животните, чиито инстинкт ги спасява от глад.
Напротив, чуждите на човека и неговата психика дейности, „неестествени“ за неговата природа, неизбежно ще му причиняват недоволство вследствие тежестта и изчерпващия характер на селскостопанския труд, и по-специално „неестествеността“ на тази работа за самия човек.
Но за какво е тогава тази „жертва на труд“? И струва ли си тя прекратяването на „играта“? Според официалната гледна точка, земеделският производител се бори за реколтата, така че в края на събирането й, да си осигури добро прехранване и стабилно съществуване до следващия земеделски сезон. Въпреки това, когато се обмисля преходът от лов и събиране към земеделие, ние подсъзнателно си представяме съвременното развито земеделие и забравяме, че всъщност говорим за архаично, примитивно земеделие…
„… ранното земеделие е изключително трудно и ефективността му е много, много ниска. Изкуството на земеделието е твърде трудно изкуство за начинаещи, без опит, които не биха могли да постигнат някакъв сериозен успех.” ….
„… основните селскостопански култури на неолита в тези случаи, които водят в крайна сметка до появата на самия феномен ‘цивилизация’ стават зърнените. Но не днешните зърнени култури, резултат на хилядолетия културно земеделие, а дивата пшеница – еднозърнеста или двойнозърнеста, както и двуредния ечемик – това са дивите растения, които човекът от неолита започнал да използва. Хранителната ефективност на тези растения не е твърде висока – ще получите ли много зърно, дори ако засеете с тях голямо поле! Ако проблемът наистина се състоял в намирането на нови източници на храна, би било естествено да се предположи, че агротехническите експерименти ще започнат с растения, които имат големи плодове и дават големи добиви още в дивите си форми.” (А.Лобок,“Вкусът на историята”).

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ …

(превод със съкращения от материали на руски език)

Автор: Васил Василев ( Vassil Vassilev)

Линк към сайта – Древни цивилизации

Линк към фейсбук група – група Древни цивилизации