По следите на боговете на Древeн Шумер (част 5)

Автор: Васил Василев ( Vassil Vassilev) – Древни цивилизации

По следите на боговете на Древeн Шумер
(Част 5)

Дори в „некултурно“ състояние плодовете десет или повече пъти превъзхождат зърнените и бобовите култури по добив, но древните хора по някаква причина буквално игнорират този факт, въпреки, че бил „под носа им“. В същото време, първооткривателят-фермер по някаква причина вярва, че той е недостатъчно допълнително обременен с трудности и още повече усложнява задачата си, въвеждайки и възможно най-трудната преработка на урожая, което му е възможно да измисли.
„Добиването на зърно е изключително трудоемка дейност, не само по отношение на растежа и събиране на реколтата, но също и по отношение на неговата кулинарна обработка. На първо място, необходимо е да се реши проблемът с ексфолирането на зърното от здравата и твърда обвивка, в която се намира. И за това се появява нужда от специална каменна индустрия – изработването на каменни хаванчета и пестици, с помощта на които се изпълнява тази процедура“.
„… основните трудности започват по-късно. Получените цели зърна древните земеделските стопани смилат трудно на брашно върху специални камъни и степента на сложност на тази процедура е несравнима с труда по обработката на полученото от лов и събирачество. Изглежда отново като някаква загадка: много по-лесно е зърната да се сготвят на каша, а да не се смилат на брашно. Още повече, че хранителната стойност на зърната не страда от това. Фактът обаче остава: от десетото хилядолетие пр.н.е. „човечеството от трева“ създава една цяла индустрия за сортиране и превръщане на зърното в брашно, а самият процес по добив и обработка на зърно се превръща в истинска мъка.“ (А.Лобок,“Вкусът на историята”)

Какво получава този земеделски герой в замяна на тези самостоятелно създадени си трудности?… Според официалната гледна точка на политическата икономия, с прехода към селското стопанство човек решава своите „хранителни проблеми“ и става по-малко зависим от капризите на заобикалящата го природа. Но обективен и безпристрастен анализ категорично отхвърля това твърдение – животът само се усложнява. По множество параметри ранното земеделие влошава условията за съществуване на древния човек. По-специално, „обвързването“ му към земята го лишава от свободата на маневриране в неблагоприятни условия, а това често води до тежко гладуване, почти непознато за ловците и събирачите.
„В сравнение с ранните фермери, с хората усвояващи основите на произвеждащата икономика, ловците-събирачи са в много по-добра позиция във всички отношения. Земеделците зависят повече от капризите на природата, тъй като тяхната икономика не е гъвкава – те по същество са привързани към едно място с много ограничен набор от ресурси. Тяхната храна е еднообразна и като цяло по-бедна. И, разбира се, в сравнение с лова и събирането, земеделието е по-трудоемко – полетата изискват постоянна обработка и грижа.” (Л.Вишняцки, „От полза – към изгода“)
„Земеделските производители рязко губят мобилността си, свободата на движение, и най-важното, селскостопанският труд отнема много време и оставя все по-малко възможности за лов и събиране на паралелна основа. Това не е предимство, а напротив – води до забележимо влошаване на качеството на живот: Чудно ли е тогава, че една от непосредствените последици от прехода към селското стопанство е намаляването на продължителността на живота?“ (А. Лобок, „Вкусът на историята“)
„В допълнение, според повечето учени селскостопанско-скотовъдските поселения – пренаселени и претъпкани в много по-голяма степен от лагерите на ловците, които обикновено живеели в малки групи от 25 до 50 души – са податливи на развитие на болести и инфекции.“ (Л.Вишняцки, „От полза – към изгода“)
Е, колко логичен и закономерен изглежда преходът на нашите предци от лов и събиране към земеделие?… Изглежда, толкова „ясен и очевиден“ колкото ни се представя в светлината на общоприета гледна точка по този въпрос… Извън всяко съмнение, тя търпи крах по абсолютно всички позиции!!!
Етнографите отдавна са се убедили, че така наречените „примитивни“ хора изобщо не са били толкова глупави, че да се впуснат доброволно в такива тежки изпитания, които възникват по „пътя на цивилизацията“.
„Може да се приеме за сигурно, че много групи ловци-събирачи, които живеели рамо до рамо с фермери и пастири, са били добре запознати със земеделието и животновъдството. Това обаче не довело до незабавен преход от лов към животновъдство, от събиране – към селско стопанство.”
„Подражанието…е от чисто селективен характер – приема се само това, което лесно се вписва в традиционния начин на живот, не го нарушава и не изисква радикално преструктуриране. Да речем, лесно се взаимстват инструменти, които правят повече ефективен лова. Например, в Южна Африка, съдейки по археологически данни бушмените съседствали на пастирите хотентоти поне до началото на нашата ера и следователно имали поне две хилядолетия пред погледа си икономиката на производството, както и възможност за нейното заемстване. И какво от това? Едва в миналия век те започват да се отклоняват от обичайното си съществуване на събирачество и лов към нови форми за поддържане на живота си. И го правят единствено под натиска на суровата необходимост – в условия на обеднялата природа.“ (Л.Вишняцки, „От полза – към изгода“).

В светлината на показаните недостатъци на ранното отглеждане на селскостопански продукти става абсолютно ясно защо етнографите не са открили желание в ловците/събирачи да започнат живот по образ и подобие на своите съседи фермери. Цената на „прогреса“ била твърде висока, а самият напредък – съмнителен.
И въпросът изобщо не е в мързел, въпреки че „мързелът“ може да допринесе за тази ситуация… Афоризмът „човек е по природа мързелив”има дълбока основа: хората, както всички други животни се стремят към желания резултат, опитвайки се да изразходват колкото се може по-малко енергия. Ето защо, за да си осигурят храна, те просто не биха се отказали от лов и събирачество, за да преминат към изтощителната работа на фермера.
Но защо въпреки това ловците и събирачите в зората на нашата история изоставили традиционните форми на обезпечение с хранителни продукти и се заложили под игото на най-трудоемките дейности с цел прехрана? Дали не е по силата на някой извънредни обстоятелства и под техен натиск нашите далечни предци са били принудени да изоставят своя блажен и спокоен живот на потребители на природни дарове и да преминат към изнурителния труд на фермера, за да просъществуват?…

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ …

(превод със съкращения от материали на руски език)

Автор: Васил Василев ( Vassil Vassilev)

Линк към сайта – Древни цивилизации

Линк към фейсбук група – група Древни цивилизации