По следите на боговете на Древeн Шумер (част 6)

Автор: Васил Василев ( Vassil Vassilev) – Древни цивилизации

По следите на боговете на Древeн Шумер
(Част 6)

Археологическите доказателства сочат, че опити за овладяване на земеделието, например в Близкия изток (XI-X хилядолетие пр.н.е.) се забелязват след определен глобален катаклизъм, придружен от рязка промяна в климатичните условия и масивно изчезване на множество представители на животинския свят. Макар конкретно катастрофалните събития да са се случили в XI-ото хилядолетие пр.н.е. „остатъчни явления“ могли да бъдат проследени от археолозите още няколко хилядолетия.
„… в действителност масовото изчезване на животните е резултат на това, което се случило при внезапния край на последната ледникова епоха. … В Новия свят, например, над 70 видове големи бозайници изчезнали между 15.000 и 8.000г пр.н.е. Тези загуби, които по същество означават насилствена смърт на над 40 милиона животни не са били равномерно разпределени през целия период, а напротив – повечето от тях попадат в един период на две хиляди години между 11.000 и 9.000г. пр.н.е. За да се усети „динамиката“, отбелязваме, че в предишните 300.000 години са изчезнали само около 20 вида животни.” (Греъм Хенкок „По следите на боговете“)
Естествено, в условията на намаляване на „продоволственото снабдяване“, може да е имало ситуация на остър недостиг на хранителни ресурси за нашите предци, които да са били принудени в резултат на това да научат нови начини за снабдяване с храна. Съществуват обаче някои съмнения, че събитията се развили по този сценарий.
Първо, катастрофалните последици от събитията през XI-то хилядолетие пр.н.е. имат глобален характер и, разбира се, засегнали не само представителите на флората и фауната, но и самия човек. Няма причина да вярваме, че човечеството (в неговата примитивна, естествена фаза на съществуване) е пострадало по-малко отколкото заобикалящия го жив свят. Броят на населението също трябва да е бил драстично намален, като по този начин донякъде компенсирал намаляването на хранителните ресурси. Това всъщност се съобщава в описания, дошли до нас от митове и легенди за събитията: буквално всички народи говорят едно и също – оцелели много малко от тях.
Второ, естествената реакция на примитивните племена, ангажирани в лов и събирачество с намаляване на хранителните ресурси ще търсят нови места, а не нови начини на дейност, което се потвърждава и от множество етнографски изследвания.

Трето, дори като се вземат предвид промените в климата, които са настъпили, недостигът на хранителни ресурси не би могъл да трае дълго. Природата не търпи празноти: екологичната ниша на изчезващите животни веднага се заема от други… Но ако изведнъж по някаква причина възстановяването на природните ресурси не се случило толкова бързо, колкото обикновено се случва в природата, все пак то отнема много по-малко време, отколкото човечеството да измисли, овладее и развие цяла система от земеделските техники.
Четвърто, няма причина да се смята, че при намалени хранителни ресурси ще има рязко нарастване на раждаемостта. Примитивните племена са били по-близо до природата и затова са имали по-силно взаимодействие с нея, а оттам и задействат естествените механизми на саморегулиране нарастване броя на населението в условията на изчерпване на природните ресурси, включително и увеличаване на смъртността…
Следователно, въпреки че идеята за решаващата роля на растежа на населението за развитието на земеделието не е нова, етнографите все още не са я приели, тъй като имат достатъчно фактически основания за сериозни съмнения. Така теорията за „демографската експлозия“ като причина за прехода към земеделие също не издържа критика. И единственият аргумент остава фактът на комбиниране на земеделието с висока плътност на постоянно увеличаващо се население.
„В целия свят тези планински райони на Азия и Африка [откъдето произхожда селското стопанство] все още представляват най-населените места. Това е още по-ясно изразено в близкото минало… Ако извадим безплодните пустини и безводни планински райони в Персия, Афганистан, Бухара, недостъпни за обработване скали, каменни сипеи и области с вечен сняг, ако вземем предвид гъстотата на населението по отношение на култивираните земи, ще получим гъстота, надвишаваща най-културните региони на Европа.“ (Н.Вавилов, „Центрове на произход на култивираните растения“)
Но… може би не трябва да обръщаме всичко с главата надолу и да бъркаме причината с последиците?.. Много по-вероятно е преходът към заседнал живот, основаващ се на земеделието, да доведе до „демографски взрив“, а не обратно. Все пак, ловците и събирачите били склонни да избягват голяма пренаселеност, възпрепятстваща тяхното съществуване. Географията на древното земеделие ни кара още повече да се съмняваме в това, че прехода на нашите предци към него е предизвикан от рязко и внезапно намаляване на хранителните ресурси.
Ученият Н.Вавилов в своето време разработил и обосновал метод, според който е било възможно да се определят центровете на произход на растителните култури. Според неговите изследвания, се оказва, че повечето от известните култивирани растения са произлезли от осем много ограничени по площ основни области.
„… зоната на първоначално развитие на основните култивирани растения е ограничена главно до ивицата между 20-ия и 45-ия паралел, където са концентрирани най-големите планински вериги на Хималаите, Хиндукуш, Западна Азия, Балканите и Апенините. В Стария свят полосата върви по паралела, а в Новия Свят – по меридиана в съответствие с общите посоки на основните хребети.“ (Н.Вавилов, „Световни огнища /центрове на произход/ на най-важните култивирани растения „).

„Географското местоположение на първичните огнища на земеделието е много специфично. Всичките седем огнища са ограничени предимно до планински тропични и субтропични райони. В Новия свят центровете са ограничени до тропическите Анди, а в Стария свят – до Хималаите, Хиндукуш, планинска Африка, планинските райони на Средиземноморските страни и планински Китай, като заемат предимно предпланинските области. По същество, основна роля в историята на световното земеделие заела само една тясна ивица от земната повърхност.”
Всички тези „огнища“, които всъщност са центровете на древното земеделие, имат много сходни климатични тропични и субтропични условия. Но „тропиците и субтропиците представляват оптималните условия за разгръщане процеса на видообразуване. Максималното видово разнообразие на растителността и животинския свят са очевидно тропиците. Особено ясно това се вижда в Северна Америка, където се намира южната част на Мексико и Централна Америка, като те заемат сравнително малка площ, а включват повече видове растения, отколкото цялото огромно пространство на Канада, Аляска и САЩ взети заедно (включително Калифорния).“ (Н.Вавилов, „Проблемът за произхода на селското стопанство в светлината на съвременните изследвания”)
Това определено противоречи на теорията за „хранителен дефицит“ като причина за развитието на селското стопанство, защото в тези условия има не само множество видове, потенциално подходящи за селското стопанство и култивиране, но и изобилие на обикновено годни за готова консумация видове, способно да осигури прехрана на ловци и събирачи… Между другото, Н.Вавилов забелязва и това:
„И досега в Централна Америка и Мексико, а също и в предпланинската тропическа Азия, човек използва много диви растения. Тук не винаги е лесно разграничаването на културните растения, произлезли от съответните диви растения.” (Н.Вавилов, „Проблемът за произхода на селското стопанство в светлината на съвременните изследвания”)
СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ …

(превод със съкращения от материали на руски език)

Автор: Васил Василев ( Vassil Vassilev)

Линк към сайта – Древни цивилизации

Линк към фейсбук група – група Древни цивилизации