По следите на боговете на Древeн Шумер (част 7 и 8)

Автор: Васил Василев ( Vassil Vassilev) – Древни цивилизации

По следите на боговете на Древeн Шумер
(Част 7 и 8)

И така, оказва се много странно и дори парадоксално, че земеделието е възникнало по някаква причина в райони на Земята, където най-малко имало предпоставки за глад. И напротив: в региони, където намаляването на „хранителните ресурси“ могло да бъде най-осезаемо и по тази логика трябва да е било значителен фактор засягащ човешкия живот, не се е появявало никакво земеделие!!!
Подробностите и детайлите за прехода от лов и събиране към земеделие, възстановени в сегашно време, са буквално препълнени с неразкрити мистерии. Например, в цяла Северна Америка, южно-мексиканският център на древното земеделие заема само около 1/40 от цялата територия на обширния континент. Горе-долу такава площ заема перуанския център по отношение на цяла Южна Америка. Същото може да се каже и за повечето центрове на Стария свят. Процесът на поява на земеделие е направо „неестествен“, тъй като с изключение на тази тясна лента, никъде (!!!) никога не е имало опити в света за преход към земеделие!!!
Друга „подробност“: сега като общопризната родина на пшеницата (в ролята й на една от основните култури) на нашата планета се явява по официалната версия тясна ивица, обхващаща месопотамската низина. А се смята, че оттам пшеницата се е разпространила по цялата земя. Обаче, в тази гледна точка има някакъв вид “измама” или манипулиране на данни. Факт е, че този район (според изследването на Н.Вавилов) всъщност е родното място на тази група пшеница, която се нарича „дива“. Освен нея, на Земята има две други основни групи: твърда пшеница и мека пшеница. но се оказва, че „дивата“ въобще не е тяхна „прародителка“.

„Противно на обичайните предположения, основните бази на най-близките диви видове от рода… не са пряко свързани с центровете на генната потенциална концентрация на култивираната пшеница, а са далеч от тях. Дивите видове пшеница се намират най-вече в южна Сирия и северна Палестина, в които съставът на култивираната пшеница е особено беден. Самите тези видове, както показват изследванията, са изолирани от култивираната пшеница и е трудно да имат смесени гени. Това несъмнено са особени видове… (Н.Вавилов, „Географска локализация на гените на пшеницата по света”)
„Как е възникнала култивираната пшеница … как станало това разнообразие от съществуващи видове култивирана пшеница – на тези въпроси фактът за намерена дива пшеница в Палестина, Сирия и Армения не отговаря. Във всеки случай, сега е съвсем ясно, че основните потенциални черти и гени на култивираната пшеница са затворени в райони, далеч от Сирия и северна Палестина, а именно – в Абисиния и в подножието на Западните Хималаи“. (Н.Вавилов, „Няколко забележки към проблема с произхода на пшеницата“)
В резултат на глобалното изследване на различните видове пшеница, Н.Вавилов създаде три независими разпределителни центъра (места на произход) на тази култура. Сирия и Палестина са родното място на „дивата“ и еднозърнестата пшеница; Абисиния (Етиопия) – дом на твърдата пшеница; а подножието на Западните Хималаи – център на произход на меките сортове пшеница.
„Сравнението на видовете, сортовете и гените на пшеницата на двата континента, вместо да потвърди предположението на Солмс-Лаубах за единството на абисинските видове пшеница с тези от Източна Азия – където Солмс-Лаубах бил склонен да търси родината на пшеницата – констатира обратното, че разликата между азиатските и африканските пшенични групи е голяма“. (Н.Вавилов, „Центрове на произход на култивираните растения“)
Като цяло, Н.Вавилов твърдо заключава, че обявяването на Месопотамия за родина на пшеницата или предположението за Централна Азия за такава няма причина.
Но той не се ограничил само с този резултат от неговите изследвания. В процеса се установило, че разликата във видовете пшеница всъщност е на далеч по-дълбоко ниво: пшеницата с едно зърно има 14 хромозоми; дивата и твърдата пшеница – 28 хромозоми; а меката – 42 хромозоми. Но дори и между дивата пшеница и твърдите сортове с еднакво количество хромозоми разликата била огромна.
„Нашият опит за смесване на дивата пшеница с различни видове култивирани пшеници, включително дори морфологично близки … показа, че дивата пшеница… е специален… вид. Тя се характеризира, както е известно, с 28 хромозоми, които рязко се различават от цялата група меки видове пшеница, но по-важното е, че тя е специален вид – различен от пшеницата с 28 хромозоми“. (Н.Вавилов, “Световни центрове на сортови богатства (гени) на култивираните растения“)
„Много важен е фактът, че в Абисиния, където има максимално първично сортово разнообразие от 28-хромозомна култивирана пшеница, напълно… липсват всички основни диви роднини на пшеницата. Този факт води до необходимостта от преразглеждане на нашето разбиране за процеса на произход на култивираните растения… Не по-малко важен е фактът, че установяваме огромно различие в локализацията… на 42- и 28-хромозомна пшеница (югоизточен Афганистан и Пенджаб за 42-хромозомната пшеница и Абисиния – за 28-хромозомната).“ (Н.Вавилов, „Няколко забележки към проблема с произхода на пшеницата“)
Както е известно и професионалистът Н.Вавилов го потвърждава, да се постигне „обикновена селекция“ посредством такава промяна в броя на хромозомите не е толкова лесно (всъщност почти невъзможно). За удвоявяне и утрояване хромозомния набор се изискват методи и способи, които дори съвременната наука не винаги е в състояние да осигури (до пълна интервенция на генното ниво).
Въпреки това, целият характер на разпространението на сортове пшеница по света предполага, че разликата между тях вече е съществувала в най-ранните етапи на отглеждането й! С други думи, сложните работи по селекцията (и то в кратки срокове!!!) би трябвало да са извършени от хора с дървени мотики и примитивни сърпове с каменни режещи зъби. Представяте ли си абсурдността на такава картина?…
Н.Вавилов стига до извода, че теоретично (подчертаваме – само теоретично!!!) не може да се отрече възможността за родство на, да кажем, твърда и мека пшеница, но за това е необходимо да се изместят условията за културно земеделие и целенасочена селекция назад с десетки хиляди години!!! Няма абсолютно никакви археологически предпоставки за това, тъй като дори най-ранните находки не надвишават 15.000 години, но те вече разкриват „готово” разнообразие от видове пшеница…
„Учените вече са установили, че земеделието започнало с одомашняването на дива пшеница, но не са в състояние да обяснят защо първото зърно (например откритото в пещерата Шанидар) вече е еднородно и напълно развито. На природата са необходими хиляди поколения генетична селекция, за да постигне дори съвсем скромна степен на развитие. И все пак периодът, времето и мястото, където може да е протекъл такъв постепенен и изключително продължителен процес, не са установени. Няма обяснение за това генетично чудо, освен ако не става въпрос за изкуствена манипулация.“ (Зекария Сичин, „Дванадесетата планета“)

Ако случаят със странното появяване (още от най-ранни времена) на готови култивирани сортове семена беше ограничен само до пшеницата, това щеше да е само една малка част от общия въпрос, на който не сме способни да дадем адекватен отговор…
„Нашето изследване чрез диференциалния ботанико-географски метод обаче показва, че площта на дивия ечемик дава още по-малко указания за намирането на действителни центрове по формиране на културен ечемик. В Абисиния се наблюдава максимално натрупване на разнообразие от форми и следователно, вероятно и гени от групата на… ечемика. Тук е съсредоточено изключително разнообразие от форми… При това се намират ред… признаци, неизвестни в Европа и Азия… Любопитно е, че в Абисиния и Еритрея, богати на сортове и типове култивиран ечемик, дивият ечемик тотално отсъства“. (Н.Вавилов, “Световни центрове на сортови богатства (гени) на култивираните растения“)
Освен това, подобна картина на „изолация“ на културните видове от регионите с разпространение на техните „диви“ форми се наблюдава и в редица други растения, като грах, нахут, лен, моркови…!!! И ето, че се явява парадокс: в родината на конкретните растения няма “диви” сортове, както и следи от тяхното отглеждане, като „окултуряването“ им се извършва на друго място, където пък въобще няма „диви“ форми!!!
Една от популярните теории е версията, че един народ, който „открил“ земеделието, разпространил изкуството си по цялата Земя. Представете си следната картина: някакви хора се движат по света и разпространяват вече култивирани от тях растения, а по пътя си грабват нови „диви“ растения и спират вече на трето място да отглеждат тези нови растения, като по някакъв начин по пътя (без никакви междинни етапи) ги култивират. Такива ми ти глупости…
Но тогава остава единствено да се съгласим със заключението на Н.Вавилов за абсолютно независим един от друг произход на културите в различни центрове на земеделието.
Ясно е, че тези цивилизационни култури, използвали различни родове и видове растения, се появяват автономно (едновременно или по различно време)… Характеризират се с големи различия в етнически и езиков произход. Използват специфични различни видове земеделски инструменти, както отглеждат и различни видове домашни животни“. (Н.Вавилов, “Проблемът за произхода на земеделието в светлината на съвременните изследвания”)
И така, какво имаме като резултат?
Първо, по отношение на обезпечение с хранителните ресурси, преходът на древните ловци и събирачи към земеделие е изключително неизгодно, но всички те са го направили.
Второ, селското стопанство се ражда в най-изобилните на ресурси райони, където няма естествени предпоставки за изоставяне на лова и събирачеството.
Трето, преходът към селското стопанство се извършва в най-трудоемкия негов вариант – с отглеждане и преработка на зърнени култури.
Четвърто, центровете на древното земеделие са териториално разделени и силно ограничени по площ. Разликата между култивираните растения показва пълна независимост на тези огнища едно от друго.
Пето, получено е сортово разнообразие на някои от основните култури в най-ранните етапи на отглеждането им при отсъствието на каквито и да са следи от „междинна“ селекция.
Шесто, античните центрове за отглеждане на редица култивирани растителни форми по някаква причина са географски отдалечени от локализацията на техните „диви“ роднини.
Подробен анализ не оставя камък върху камък от възможната „логична и ясна“ официална гледна точка по въпроса за появата на селското стопанство на нашата планетата и от евентуална скучна част на политическата икономия влиза в категорията на една от най-мистериозните страници от нашата история. Достатъчно е само да се потопим в нейните подробности, за да разберем невероятността на случилите се събития. Това заключение за невероятността на такава радикална промяна в целия начин на живот на хората, свързани с прехода – всъщност, от присвояване към производство на продукция – фундаментално противоречи на правилно установяване на някои от неговите „естествени причини“. Затова то е обусловено с невъзможност за промяна на „класическия“ поглед върху политическата икономия и всички нови опити за „естествено“ обяснение на появата на селското стопанство често са по-лоши и от старите версии.

Но в такъв случай, защо се е случило така? Все пак се е случило, въпреки цялата невероятност… Съвсем очевидно е, че за това трябва да има добри причини. И тези причини нямат никакво отношение към проблема за създаване на нови хранителни ресурси.
Нека тръгнем тогава по пътя на парадокса: да се опитаме да обясним едно невероятно събитие с причини, които може да изглеждат още по-невероятни. И за това да се допитаме до свидетелите, които са извършили действителния преход към за селското стопанство. Още повече, че няма къде другаде да отидем, защото единствената (!!!) друга настояща гледна точка, различна от официалната версия, е само тази, към която нашите древни предци са се придържали и която проследяваме в митовете и легендите, дошли до нас от онези далечни времена.
Нашите предци били абсолютно сигурни, че всичко е станало по инициатива и под контрола на боговете, които слезли от небето. Именно те (споменатите от тях богове) положили началото на цивилизациите като такива, предоставили на хората селскостопански култури и ги обучили на земеделски техники. Много забележителен е фактът, че тази гледна точка за произходът на земеделието доминира в абсолютно всички известни райони, където се зародили древните цивилизации.
Великият бог Кецалкоатъл донесъл царевицата в Мексико. Бог Виракоча учил хората на земеделие в перуанските Анди. Озирис дал културата на земеделие на народите на Етиопия (Абисиния) и Египет. Шумерите били въведени в селското стопанство от Енки и Енлил – боговете, които слезли от небето и им донесли семена от пшеница и ечемик. На китайците за развитието на селското стопанство помогнали “Небесни Гении“, а в Тибет „Владетелите на мъдростта“ донесли плодове и зърнени храни, неизвестни на Земята дотогава.
Втори забележителен факт: никъде, в митове и легенди, човекът дори не се опитал да постави себе си или своите предци измежду тези, които имали заслуги за развитието на селското стопанство!!!
Без да влизаме в подробности за това кои точно са наричани „богове“ от нашите предци и откъде дошли те, отбелязваме само, че съгласно легендите и митовете, свързани с началото на развитието на селското стопанство (т.е. най-древните съществуващи такива), „боговете“ по външен вид (а в много отношения и по поведение) не са били много по-различни от обикновените хора – само техните възможности и способности били несравнимо по-големи от тези на хората.
И така, онези групи от хора, които по-късно формирали известните нам цивилизации от Близкия изток, живеели в местата на зараждане на земеделието. При това, преходът от събиране към земеделие бил причинен не от желанието за качествено подобряване на храненето, а под влиянието на външен фактор – високо развита цивилизация на „боговете“, дала култивирани сортове пшеница на хората в завършена форма и принудила ги да обработват земята. Защо т.нар. „богове“ предприели тази стъпка, ще се опитаме да разберем, но за това е необходимо да узнаем повече за най-древната от всички познати нам цивилизации – тази на шумерите.
СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ …

(превод със съкращения от материали на руски език)

Автор: Васил Василев ( Vassil Vassilev)

Линк към сайта – Древни цивилизации

Линк към фейсбук група – група Древни цивилизации