По следите на боговете на Древeн Шумер (част 9 и 10)

Автор: Васил Василев ( Vassil Vassilev) – Древни цивилизации

По следите на боговете на Древeн Шумер
(Част 9 и 10)

До неотдавна в учебните програми се изучаваше, че най-старата и развита цивилизация на Земята била Древен Египет. Дори и сега, ако интервюираме хората на улицата, задавайки въпроса коя цивилизация смятат за най-древна – възможно е да получим именно този отговор. Не е изключено сред отговорите да чуем и за древна Гърция, тъй като периодически често слушаме грешни постановки, според които именно гърците са прародители на съвременните знания. Но в действителност “историята започва в Шумер“. Под това заглавие е издадена световно известната книга на шумерологът Самуел Крамър, в която той описва повечето от изобретенията, направени от шумерите. Може да ни изглежда невероятно, но много от обичайните за нас неща, които днес считаме за научни постижения от близкото минало, всъщност произхождали и се използвали преди хиляди години в Шумер.
На първо място е необходимо да се обясни защо шумерите официално са считани за първата цивилизация на Земята, след като съгласно историческите стандарти, тяхното общество се ражда „само“ преди 6 хиляди години, а примерно появата на разумния човек се случила преди около 200.000 години. Особеността и изключителността на шумерите се изразява най-вече във факта, че тези хора притежавали писменост. И тя не била просто някакви знаци или символи по стените на пещери – естествени такива въобще няма в Месопотамия, защото е предимно равнинно-хълмиста територия – а напълно развита система за писане, която първоначално била пиктографска и служела за стопанско-икономически записи, например за дейностите по движение на добитък и зърно.
На първоначален етап изображенията (пиктограми) изразявали директно това, за което били предназначени: главата се изобразявала с рисунка на глава, рисунката на крак означавала крак и т.н. По-нататък пиктографията се превърнала в идеография, където например една и съща икона за изображение на крак, означавала самия крак, но и концепцията (идеята) за разходка или движение. От III хил. пр.н.е. пиктографията и идеографията започват да преминават в сричково писмо, където всеки знак вече означавал някакъв звук (фонема) и по този начин самите пиктограми не били свързани с написаната дума по смисъл, а само влизали като отделни срички в тази дума. Попътно започнал прехода от графични знаци към по-простите и формализирани клинообразни такива. За писмен материал се използвали глинени таблички, върху които били нанасяни знаци с помощта на заострени (клиновидни) резци. Поради липсата на дървен материал в Месопотамия, шумерите не са имали възможността да използват хартията като материал, както бил използван папирусът в Египет. Изборът на глина се дължал на неговата лесна достъпност. Това неволно ограничение станало истинско чудо за всички нас, поради факта, че глината е в състояние да лежи в земята дълго време, като се запази в относително добро състояние, позволило ни днес да четем написаното върху всички тези таблички.

Но писмеността далеч не е единственият коз на шумерите, който спомогнал да се отличат от другите народи на Близкия изток. Такъв технологичен елемент като колелото, разбира се,вероятно се появило по-рано, но шумерите са от първите започнали да го използват напълно, включително и за създаването на превозни средства, като транспортни коли или колесници. Те измислили и грънчарското колело и разработили техниката за тъкачество. Научили се да създават стъкло и продукти от него. Знаели как да произвеждат бронз от мед и калай. В шумерските градове имало истински училища, където се преподавало четене и писане. Знанията в областта на медицината позволявали лечение на различни заболявания и провеждане на операции. Именно в Шумер се зародила математиката, основите на която използваме и досега. Шумерите могли да решават доста сложни уравнения, да извличат корен квадратен и още много други неща. Разделянето на кръга на 360 градуса; 7-дневната седмица, разделене на годината на 365 дни и 12 месеца, делeйки деня на 24 часа – всичко това също е останало от тях. Те изграждали напоителни системи, дренирали блата и строили язовири. Ако се замислим, днес не сме напреднали чак толкова много от времето, в което те живели. И днес живеем в тухлени къщи и ако сравним съвременното село с древния шумерски град, изключвайки последните технологични постижения, ще се окаже, че научният и технически стандарт на живот преди 6.000 години не бил по-нисък.
Благодарение на ясното небе шумерите наблюдавали движението на небесните тела и тези наблюдения впоследствие прераснали в науката, наречена днес астрономия. Интересното е, че те не водели историческа хроника във формата, в която го правим ние. За най-впечатляващият елемент, напомнящ за хронологизиране, служели формулите за датиране на царете, в които ежегодно се отбелязвали важни събития, като например военна кампания, изборът на жрец на някой бог или пък строеж на храм. При което абсолютно датиране, произхождащо от определена дата, не било правено. Била посочвана само годината от началото на царуването на дадения владетел, затова днешните историци самостоятелно трябва да определят годините им на управление – за съжаление, не винаги възможно. Очевидно, шумерите не виждали смисъл в това, тъй като света в които те живеели, за тях винаги е бил един и същ – появил се от нищото и като че ли преди час. Нещо повече, този свят, или по-точно царството, било дадено на хората от боговете. Дълго преди юдеите да се обявят за избрани от Бога, в Близкия изток живели шумери, без преувеличение обвити в грижите и вниманието на техните създатели. Ни една дейност от личния живот на гражданина не минавала без участието на боговете. Клетвите и задълженията били давани пред бога. Царете и главните жреци били избирани с божествена благословия. Молитви за лечение на болести или дарове за хубаво време се издигали и поднасяли пак на боговете. Самата земя и добитъкът, както и всички други неща според шумерите принадлежали на боговете. В храмовете се извършвали служби и били предлагани жертвоприношения за тях.
Мнозина са чули за кодекса със закони на вавилонския цар Хамурапи, но той не бил първият. Били открити далеч по-ранни сведения за шумерски закони и за разлика от законите на Хамурапи, те били по-меки. Твърдият принцип „зъб за зъб“ първоначално имал формата „пари за зъб“, т.е. ако някой е причинил вреда на друг, в качеството на наказание била използвано материално обезщетение, а не аналогично физическо насилие. Според намерени текстове около XXIV век пр.н.е. по волята на бог Нингирсу/Нинурта, цар на град Лагаш станал Урукагина. Неговото управление довело до редица реформи. Били намалени данъците, освободени затворници, земите (на боговете) били иззети от управляващите ги семейства. По заповед на боговете силните не трябвало да притесняват по-слабите. Като цяло, тези реформи били предназначени да подобрят живота на по-нискостоящите съсловия.
Но нека отново да кажем – изразите „те изобретили“ или „научили“ трябва да бъдат разбрани правилно. Ние нямаме познания за по-ранните култури, които може да са били на подобно ниво на развитие, но не изключваме напълно тази възможност. Вероятно всички отличителни черти на шумерската цивилизация съществували преди и при други хора, чийто „цивилизационен отпечатък“ е възможно никога да не бъде открит от нас поради ред причини.

Столица в Шумер никога не е имало, държавата се състояла от отделни независими градове, водени от ensi (управляващ). Периодично имало обединение на територии под управление на един владетел, който по статут ставал лугал’ем (цар). Интересно е, че е било необходимо одобрение за признаването на властта му от висшето жречество на култовия център в Нипур, който пък никога не е имал върховен управник. Можем да говорим още много за тези удивителни хора, за техните архитектурни постижения, за морските им умения, но за подробности по-добре да се чете специализирана литература.
Външният вид на шумерите е автентично неизвестен, но едно е ясно, че те силно се отличавали от хората, живеещи в съседство. Себе си те наричали „черноглави“. В допълнение към различията във външния вид, шумерите се появяват в някакъв образ на добродушни хора. Въпреки воденето на войни, изглежда, че това не бил войнствен и жесток народ. Но разбира се, не трябва да ги идеализираме, защото тежестта на живота по онова време диктувала свои закони.
За да си представим цялото величие на съществуването на цивилизации като Шумер и Египет в далечното минало, нека си представим интервалите от време векове назад. Ние живеем в XXI-ви век, и дори преди 50-100 години, животът ни изглежда твърде стар и забравен. Скачайки с 500 години назад, попадаме в Средновековието, описано от много поети и учени. За съвременния човек тези години изглеждат толкова далеч, че единствено ни остава да видим полуразрушени замъци и останали от тези времена битови предмети в музеите. Хиляда години назад пък историята е покрита с мрак и знаем много по-малко за случилото се в онова време. Връщайки се с 2000 години, се изправяме на прага на времето, което днес ние наричаме начало на нова ера, ерата на възникването на християнството и много тогавашни събития граничат с митовете и легендите. Първото хилядолетие преди Христа се характеризира с писмените свидетелства от гърци, римляни, вавилонци и други „съвременници“, но навлизайки още по-дълбоко, пред нас се явява пропаст. Преди 4.000 години шумерската цивилизация престанала да съществува, а по всичко изглежда, че процъфтявала поне хилядолетие и половина – две преди това! И това били хора почти на нивото на днешните жители на съвременните села, които многократно превъзхождали в развитието си съществуващите съседни изолирани племена. Всеки опит да си представим обитателите на Месопотамия като боси диваци би бил погрешен.

Не по-малко изненадващ е фактът, че за съществуването на такава велика цивилизация ние научихме едва „вчера“ – преди около век и половина. Тогава това било истинска сензация за научния свят.
Формирането на шумерската цивилизацията се счита за началото на втората половина на V-то хилядолетие пр.н.е. От кои краища дошли шумерите на територията на Месопотамия и досега е мистерия, но преди тях по тези места имало прото-Ефратска култура, наречена Убаид (Ubeid). Ето какво пише за това известният шумеролог Самюел Крамер:
„Шумер, или по-точно, страната известна като Шумер през третото хилядолетие пр.н.е. била първоначално заселена между 4.500 и 4.000г. пр.н.е. съгласно консенсуса между археолозите на Близкия изток доскоро. Тази датировка е получена чрез преброяване от 2500г. пр.н.е. насам, приблизителна и съвсем обоснована дата, изчислена въз основа на писмени документи. Към нея се прибавят още 1.500 до 2.000 години, т.е. период, достатъчен за стратиграфическо натрупване на всички ранни културни събития, започвайки от самото начало на човешкото обитание в Шумер. Счита се, че по това време Шумер бил огромна блатиста равнина, на която тук и там имало ниски острови от алувиални образувания от постепенното утаяване на тинята, причинено от реките Тигър, Ефрат и Карун. Дотогава по-голямата част от Шумер бил покрит от водите на Персийския залив, който се простирал много по-навътре, отколкото днес, и това правело невъзможно човешкото обитание. Всичко това било съгласувано в последователна теория на археологическите кръгове до 1952г., когато двама геолози, Лиз и Фалкън публикували статия, която предизвикала революционни изменения в датирането на първите шумерски селища. В това проучване, озаглавено ‘Географската история на месопотамските равнини’, те привели геоложки доказателства, че Шумер е бил вече земя преди 4.500-4.000г. до н.е. и следователно хората биха могли лесно да заселят тези земи много по-рано отколкото преди това се е считало. Имало спорове защо не можем да намерим реални следи от толкова древни селища в Шумер: възможно е част от сушата да е била наводнявана едновременно с излизането й над повърхността на морското дъно. Ето защо, най-ниското археологично ниво на културни отломки в Шумер сега могат да са скрити под вода, недостъпни за археолозите, въведени в заблуждение от по-високото сегашно ниво на сушата и затова уверени, че са достигнали до девствени почви. Ако това се потвърди, следователно, най-древните културни пластове са все още погребани и непокътнати и е възможно датировката на първите шумерски селища да се придвижи на около хиляда години по-рано.“
Както се вижда от думите му, датирането на образуването на шумерската цивилизация е приблизително и действителното време на заселване на тази земя от шумерите може да е в още по-древни времена.

(превод със съкращения от материали на руски език)

Автор: Васил Василев ( Vassil Vassilev)

Линк към сайта – Древни цивилизации

Линк към фейсбук група – група Древни цивилизации