По следите на боговете на Древeн Шумер (част 1)

Автор: Васил Василев ( Vassil Vassilev) – Древни цивилизации

По следите на боговете на Древeн Шумер
(Част 1)

Алтернативната история не е жанр на научната фантастика, а идея, че официално приетата история по редица въпроси е погрешна и не съответства на действителността. Това в по-голямата си част се отнася до най-древната история на човечеството. Основният проблем е свързан с факта, че в „идеалната и ясна“ картина на света, предлагана от историците, не се вписват огромно количество факти и констатации, като рано или късно ще трябва напълно да се преразгледат всички възгледи за древното минало. Трябва да се отбележи, че не бива да се попада в истерия за световна конспирация на учените. И сред членовете на академична наука има много смели ентусиасти, които в името на знанието периодично изказват смели идеи, без да се страхуват това да съсипе кариерата им.
Под концепцията за алтернативна история попада теорията за древните астронавти. Накратко, тя гласи, че в миналото Земята била посетена от представители на извънземна цивилизация. Те станали създатели на човешката раса и като такива, давали знания и технологии на хората. Тази теория започна да придобива популярност през първата половина на ХХ-ти век. Най-известните автори на тази тема са: Ерих фон Деникен и Зекария Сичин. Към тях с уговорки можем да причислим и Греъм Хенкок и Алън Елфорд. За разлика от Сичин, в книгите на Ерих фон Деникен доминира повърхностен анализ на огромен брой мистерии и тайни – така да се каже „на галоп из света“. Липсва солидна концепция, която да обединява всичко, за което говори в своите творби. Алън Елфорд, въпреки твърденията за голяма самостоятелна работа в неговата книга „Боговете на новото хилядолетие“ просто копира и повтаря идеите на Сичин, добавяйки факти за Голямата пирамида, Стоунхендж и др., както и прекалено свободно „играe“ с различни цифри и дати.
Също така си струва да се отбележи руският учен Александър Горбовски. Неговата книга “Мистериите на древната история”, публикувана през вече далечната 1966г., много точно и внимателно забелязва несъвместимите факти с приетите версии за миналото. Не бива да се забравя, че интересът на хората към своето най-древно минало не е валиден само за последните години. В края на XIX-ти век в периода на най-великите археологически открития известният британски археолог Флиндърс Петри заключава, че редица архитектурни паметници на Египет са създадени с помощта на сложни машинни технологии. Естествено, такова изявление поставя под съмнение официалните теории на историците и поражда голям брой легитимни въпроси относно авторството на тези обекти.

Фундаментална стъпка при всяко изследване е изборът на първичен материал, основата на който спомага за по-нататъшна вярна работа. За съжаление, много автори на книги за древната история на човечеството за цялата си „изследователска“ работа не са чели нищо друго освен алтернативни виждания. Тази картина се наблюдава в модерната ни алтернативна среда и балонът с красива фантастика омайва главите на четящите хора, които обаче не познават фактическия материал.
Интернет форумите са пълни с хора, които не искат да прекарат години в собствена изследователска работа. На тях им трябва само да знаят отговора на въпроса – „А как е в действителност? ”от някакъв авторитетен човек. Отговорите се основават на твърдото убеждение, че „Ето, сега знам!“. Как да не се съгласим – историята е лесно смилаема, тя изглежда да е логиката на настоящето, а и на конкретния автор?! Очевидно не е глупак, чел е там всичко по въпроса и вероятно казва истината. Или с други думи, читателите рядко се опитват да проверят идеите на авторите на теориите, в които вярват, като единствено разчитат само на адекватността и компетентността на последните.

Следователно, цялата работа по едно независимо изследване трябва да се основава на наистина съществуващи материали, най-вече от официални източници. Теории, които се основават само на вяра и спекулации, не бива да има, освен в случаите, когато това е изказано директно. В краен случай читателите могат да възприемат подобна теория като научно-фантастична работа, но базирана само и единствено на реални фактологически материали. Най-важното е авторът да се опира на стабилна база, по която да провежда всички изследвания. За тази база или опорна точка, за начало приемаме проста и разбираема идея: в миналото на Земята е имало технически напреднала цивилизация, оставила след себе си впечатляващо количество мегалитни структури в Египет, Ливан, Перу, Боливия, Мексико, Израел и др. Хипотетично приемаме, че нашите древни предци, живеещи по тези места с изградени паметници, нямат връзка с тях. Причината е проста: по тези паметници има следи от обработка, които могат да бъдат оставени само от сложни и технически напреднали инструменти, които просто не биха могли да бъдат на разположение на местното население по онова време. В някои случаи,поради естеството на следите от обработка, може да се заключи, че по това време технологиите били още по-напреднали от съвременните. В допълнение към това, че древните жители нямали отношение към тези обекти, могат да се посочат и невъобразимо големите размери и тегло на каменни блокове, които достигат 1000 тона и повече.

Съвсем естествено е да не вярваме в историите, които някой от съвременниците ни повтарят – че може да се възпроизведе подобна работа с прости и достъпни в древни времена инструменти. Досега всички опити да се повтори подобна работа бяха напълно неуспешни. Дори в случаите, в които се твърди, че е постигнат успех или пък, че е възможно да се сглоби, например, пирамида от големи блокове или изрязване, преместване и издигане на обелиск.
Правени са подобни опити – да бъде издигната пирамида, но само на няколко метра; или пък да се издигне 10 пъти по-малък от обелиска в Египет – естествено, без да сравняваме качеството на изрязване и полиране с оригиналните мегалитни шедьоври, но дори и такива опростени работи създават трудности за модерните имитатори. Достатъчно е да припомним експеримента на японците през 1978г., когато поради възникналите трудности все пак станало необходимо да се използват камиони за транспорт и монтаж на блокове.
Заслепени от подобен въображаем успех, ентусиастите продължават да твърдят, че ако разполагаме с повече време и средства ще можем да изградим по-големи съоръжения – просто трябва да се жертва повече време и да се привлекат повече работници, както се твърди, че се случвало много пъти в древността. Проблемът е, че тук такава математика не работи – за работа с големи и тежки блокове е необходимо напълно различна технология, която не би могла да бъде присъща на което и да е примитивно общество от древността.
Закономерно възниква въпросът кой тогава е построил всичко това и коя неизвестна цивилизация е имала такива развити технологии в далечни времена? И тук е момента да си спомним на кого приписвали всички постижения и източници на знания самите древни жители. В легендите и историите на всички тях се казва, че след като боговете слезли от небето, те дали познания на местното население в различни научни и технически области. Тези знания включвали писменост, календар, земеделие, керамика, изкуство, металургия, астрономия, математика и др. Напълно логично би било да се предположи, че в действителност неизвестната цивилизация, която търсим, всъщност може да бъде само тази на боговете, които са описани в древните текстове.

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ …

(превод със съкращения от материали на руски език)

Автор: Васил Василев ( Vassil Vassilev)

Линк към сайта – Древни цивилизации

Линк към фейсбук група – група Древни цивилизации