Приказката за третия брат(#1): Златната ябълка, наречена „България“

Авторски материал на Васил Василев ( Vassil Vassilev) – Древни цивилизации

Приказката за Третия брат
( или Златната ябълка, наречена България )

Тази сутрин прочетох в любимия си хороскоп, че съм щял да се ядосвам – останал неразбран от определени хора около мен. Щели да се присмиват на думите ми и да говорят измислени неща, без да обръщат внимание на реалните факти.
Което незнайно защо, мозъкът ми в някаква страна асоциация свърза с Приказката за Тримата братя и Златната ябълка.
Тя, тази приказка, уж всички я знаят, но наскоро установих, че доста хора не са я слушали внимателно, докато е била четена от баба им, когато са били малки. Явно, златото така омагьосва, че увлечени в езотериката хора често забравят какво й е било ценното на тази ябълка. Покажи им малко бляскаво жълтичко, раздрънкай го пред тях; омаяй ги с легенди за великани по 3 метра, могъщи атланти, рижи фараони и брамини със сини очи; омеси го с приказки за древни супер-знание и писменост…и после им гледай сеира!
А пък за Третия брат….изглежда въобще са забравили…
Затова реших да напиша тези редове – да разкажа отново на всички за този младеж и какво той лично смятал за „златна ябълка“… Още повече, че изглежда доста хора не са присъствали в часовете по история някога, когато са били ученици. А пък и самите историческите учебници по онова време като че ли бяха написани от хора, които по една или друга политическа причина, не си даваха много зор и за Третия брат имаше само няколко изречения.
Пък който разбере – разбере!

В периода около 1168-1170г, България, простирала се преди векове на три морета, все още тънела в мрака на ромейско-византийското-гръцко господство. Някъде в този период се родило едно момче, върху чиито плещи по-късно щяла да падне цялата тежест на съдбата и бъдещето на тази страна. Родено като трети най-малък брат в семейството на потомствени български боляри с вероятен смесен произход, но помнещи своите корени от произхода на последния велик български цар Самуил, това момче, наречено Йоаница (Малкият Йоан) бързо възмъжало, за да стане свидетел на обявеното от двамата си братя, (Теодор) Петър и (Йоан) Асен въстание в Търново през 1185г. Същата година, когато сред опустошаването на цяла Южна Тракия от норманите, на трона в Константинопол се възкачва император Исак ІІ Ангел…
Още с прокламирането на свободна от гръцко-ромейска власт нова България, двамата му по-големи братя изразили на висок глас желанието си да възстановят царството в неговите стари граници – от времето на техния предтеча Петър I. След множество битки и сражения с променлив успех, когато бъдещето на българите висяло на косъм, възкачилият се по-рано на престола най-голям брат Теодор под името Петър II, отстъпил официално властта на по-малкия Йоан Асен I (наричан Белгун), който се проявил като особено енергичен пълководец. Провалилият се в обсадата на Ловешката крепост през 1187г византийски император бил принуден да започне преговори и да сключи мир. В историческите извори няма ясна информация за условията на мира, който поставя началото на т.нар. Второ българско царство. Със сигурност се знае само, че най-малкият брат във фамилията Асеневци – Йоаница, наречен Калоян, бил взет като заложник за спазване на договореностите.
Без съмнение, има нещо изключително символично във факта, че точно когато Второто българско царство, макар и непризнато за равностойно на Византия от императорът й Исак ІІ Ангел, става факт, започва и съзнателният житейски път на Калоян, на когото съдбата е отредила да провъзгласи отново името на България пред целия свят.

Дали животът на Калоян е бил застрашен по време на сраженията с ромеите, в които без съмнение, макар и в толкова ранна възраст е участвал редом до своите смели братя, историята не знае. Но едно е ясно, животът на този млад момък е висял на косъм през следващите година и половина – две, прекарани от него като заложник в Константинопол. Това е времето, когато съперникът на ромейския василевс (равностойна на титлата император), германският крал и утвърден от папата официален император на Свещената Римска Империя, Фридрих I Барбароса (1152-1190г), предприема III-ия кръстоносен поход през земите на Тракия и Константинопол, с цел война срещу завоевателя на Йерусалим (1187г.), великия арабски пълководец Салах Ад-Дин. Непризнатите от световните сили царе на тогавашна България, Петър и Асен, застават на страната на Фридрих I и на два пъти (в Ниш и по-късно в Одрин) му предлагат помощ от 40.000-на българска и куманска конница, при положение, че българският цар бъде признат за василевс (император) на мястото на опониращия му Исак ІІ Ангел. И това, при положение, че техният по-малък брат по това време бил заложник на последния, когато и най-малък жест от страна на византийския самодържец би пратила Калоян на сигурна смърт. Изглежда, просъществуването на все още неукрепнала България било над всичко!
Но съдбата решила друго и момъкът оцелял. Вероятно, това е бил и единственият възможен път, за да я има по-късно България!
Самоувереният Фридрих I Барбароса уклончиво отказва помощта, за да не си спечели нов враг, тъй като, макар и подкрепян от съюзника на Петър и Асен, сръбския жупан Стефан Неман, вече бил несигурен в стоящия зад гърба му и оттеглил войските си от редиците на кръстоносците, унгарски крал Бела III (1173—1196г) – тъст на Исак ІІ Ангел. Някъде по това време, Калоян успява да избяга от Константинопол и се завръща в Търново, а кризата между накрая споразумелите се съперници, Фридрих I и Исак II, завършва през пролетта на 1190г, когато войските на кръстоносците успешно преминават Дарданелите с византийски кораби.
Веднага след края на тази криза, византийският император предприема поредния поход срещу възкръснала България. Причината за този голям (трети) поход са започналите набези на българите в Тракия, но императорът има една много по-значима за ромеите цел. Походът трябва да възстанови напълно византийската власт и да ликвидира българската независимост – точно това, от което се страхували и предвидливите Асеневци. Императорската армия се придвижва по Черноморското крайбрежие. След като навлиза в българските територии, Исак ІІ Ангел установява, че Петър и Асен са взели сериозни мерки, за да стабилизират своята независимост. Крепостите им са възстановени и добре укрепени, но войските им отстъпват, без да влизат в открито сражение. Ромеите достигат до Търново, зад чиито яки стени се затваря цар Асен. Много скоро императорът разбира, че намерението му да превземе града е неосъществимо и че войската му е заплашена от пълна гибел поради възможността български и кумански отряди да ударят ромеите в гръб. Изплашен, както твърдят всички хронисти, Исак ІІ Ангел снема обсадата и започва да се изтегля към Стара планина. Той решава да премине през един от близките проходи (вероятно Тревненския). В планинските теснини обаче го очаква добре подготвена засада. (Дали не е била водена от Калоян?!) Когато ромейската армия навлиза навътре в прохода, тя е нападната „от всички български сили“. В кръвопролитното сражение огромна част византийски войници са убити. Императорът успява да спаси живота си „чрез смъртта на мнозина“, преминавайки през труповете на собствената си охрана.
През следващите пет години, между 1190 и 1195г цар Асен предприема мащабно настъпление на българските войски в земите на юг от Стара планина. С поредица от походи в различни посоки завладява основни стратегически пунктове и прави опити за възстановяване на българската власт в старите граници на държавата. По Черноморското крайбрежие е превзет Анхиало (Поморие). С втори поход цар Асен завладява Ниш, Средец (София) и намиращия се в полите на Рила град Стоб. Преминавайки през Пловдив, той достига Адрианопол (Одрин), където разбива голяма византийска армия. Очевидни са целенасочените усилия на Йоан Асен I за освобождаване и политическо обединение на всички български територии от времето на Първото българско царство.
Българският цар, все още непризнат от световните сили, се възползва от междуособиците в Константинопол през 1195 г. Новият ромейски император Алексей III Ангел (1195-1203) предлага мир, но българите му поставят неизпълними условия. Вероятно, те правят това напълно съзнателно, предвид необходимостта от освобождаване на останалите български територии. Същата 1195г Йоан Асен завзема Мелник, Струмица и други селища от долното поречие на р.Струма. На североизток са присъединени Видинска, Белградска и Браничевска област. В едно от сраженията при Сяр цар Асен пленява зетя на византийския император, севастократор Исак.
Успешните походи на Йоан Асен към долното течение на р.Струма засилват опасенията в Константинопол за българска агресия към Бяло море. Такъв план може би наистина е съществувал, но е осуетен поради убийството на Асен през 1196г. Византийският хронист Никита Хониат разказва, че причината за убийството била накърненото честолюбие на българския владетел, но нишките на заговора водят към Константинопол. Убиецът на цар Йоан Асен – Иванко, най-вероятно е подсторен от пленения в Търново севастократор Исак. Цар Петър (наричан още от народа и Добрия) обсажда Търново. Чаканата от заговорниците помощ от Константинопол не идва, а жителите на града определено не подкрепят Иванко. Той е принуден да търси спасение в Константинопол. На българския престол отново се възкачва цар Петър II.
Тогава на историческата сцена, точно като в приказките, отново се появява третият и най-малък от братята – Калоян. (Според някои източници именно тогава е избягал от Константинопол, за да се върне в Търново. Дали пък отново не е бил заложник там в замяна на севастократор Исак?! Защото иначе едва ли би бил жив при всички тези жестоки битки между българи и ромеи!? И възможно ли е да е прекарал цели 9 години като заложник?!) Още на следната 1197г цар Петър става жертва на нов болярски метеж. Така, след смъртта на Асен и Петър историческият жребий определя третият брат Калоян да довърши тяхното дело за пълно териториално възстановяване и международно признание на Второто българско царство.
С което този млад мъж, наречен с прозвището Калоян (Kaloyoan – Хубавия Йоан или според други Хала Йоан) и превърнал се в един от най-великите царе на България, се справя блестящо.

Помните за Халата, дето все отмъквала Златната ябълка, нали?!
Ееее, този път Третият брат се превърнал в истинска Хала, но не за да открадне нечия чужда ябълка, а за да опази своята, „златната“, най-скъпоценната… Родината си, наречена България!
Но за това, следващият път…
Че работата не чака!

Авторски материал на Васил Василев ( Vassil Vassilev)

Линк към сайта – Древни цивилизации

Линк към фейсбук група – група Древни цивилизации