Българското културно – историческо наследство в Метеора

Българското културно – историческо наследство в Метеора

Автор: д-р Ирена Янчева, етнолог

I. Православните общности в Метеора

Бих искала да споделя някои данни, които се отнасят до свещеното място Каламбака (днес в Северна Гърция) и Православните скални манастири там, образуващи комплекс Метеора – създадени през 11 век, пет от които продължават да функционират и до днес. Съществуват основателни аргументи, които подкрепят тезата, че монашеското братство, даренията, поклоничеството и най – вече великолепната художествена изработка на дърворезба, стенопис/иконопис са дело на майстори и лица от различни места на Балканите, с различен етнически произход. Метеора не представлява изцяло гръцка общност и това не са изцяло гръцки художествени постижения. Така, както Атон акумулира различни влияния и приноси, така  се случват и процесите на Метеора. Достойно място заемат и нашите сънародници. Там са работили през Възраждането българи от известната Дебърска школа и нейната родствена, тази от Мецово. Напр.: През 1791 г. в храма на манастира Преображение Господне (Great Meteoro), са работили дърворезбари от школата в Мецово – имената им могат да бъдат разчетени върху иконостаса – между Царските двери и Големият кръст с Разпятието: Константин Анатопити и Коста Мес(ц)овити. В манастира Варлаам е работил известният иконопицес Франко Кателано, които през 1560 г. е работил и във Великата Лавра, Атон – един от най – добрите иконописци през 16 век (едно Италианско влияние на Балканите). Майстори от Мецово работят и през 1814 г. при декорацията на храма „Св. Харалампий“ в манастира Свети Срефан: Коста и Димитри (дърворезбен надпис над иконата на Св. Харалампий). Монахът Теофан от Стрелица ( ! ), о – в Крит е участал декорацията на главната църква при манастира Свети Николай – 1527 г. (надписът може да се разчете над входа на църквата). Името на иконописеца е известно и като Теофан Стрелица (фамилията тук е показателен белег за неговия произход). Той е работил също така и на Атон, Македония и Тракия (живял е от 1500 до 1559). В допълнение можем да отбележим и следното: през 1398 г. владетелят на Унгаро – Влахия – Иоан Владиславов е направил свещен дар на манастира Св. Стефан – част от кръста на Иоан Кръстител, собственост на т. нар власи/румъни така, както и други привилегии на тазиобител, а неговата дъщеря Вероника Драгомир е дарила главата на Св. Харалампий. Цар Стефан Душан е подпомогнал издигането на висок метален кръст, спечелен като трофей, при манастира Св. Дух. Сръбският цар Душан и неговият брат Симеон са свързани с подкрепата на манастира Palaiopanayia, до река Пенеос. Най – накрая можем да изложим и допълнителни данни за работата на майстори от школите от Дебър и Мецово – една непрекъсваема и дълга традиция във времето, носеща български дух: иконостасът на „Успение Богородично (Дълбоката)“ – Асеновград, 1821 г.; иконостасът от “ Св. Марина “ – Пловдив, 1828 г.; иконостасът от “ Св. Константин и Елена “ – Пловдив, 1836 г.; иконостасът при „Успение Богородично“ – Пазарджик; иконостасът при „Св. Неделя“ – Пловдив.

II. Следи от Български имена в региона на Метеора

И м е т о като истинен знак за присъствие, лице – идентичност и характер на една общност:

Манастирът „Св. Варвара“ , разположен върху скалния комплекс Метеора, носи твърде особено второ название, което се употребява от неговото основаване през 1288 г. до нашата съвременност. Линията, свързваща Янина – Мецово – Каламбака – Лерин – Лариса отграничава българската етническа общност от гръцката: виж карта на Българската екзархия и прилежащите към нея области.

Манастирът „Св. Варвара“ ( Credit: Wikimedia Commons )

Това име „Р у с а н у“ или „Р о и с а н о“ определено притежава не-гръцки произход и е свързано с характера на местното коренно население. Неговото съществуване се утвърждава в лоното на Българската етническа общност в две главни насоки: като наименование на селище и като лично име на човек. База данни за широката употреба на лично женско име от български произход могат да бъдат открити в сборника с фолклорни материали „Български народни песни“, събрани от братя Димитър и Константин Миладинови, издаден в Загреб през 1861 г. (фототипно издание от 1981 г., с. 528 – 529). Личното име „Р у с а“ фигурира сред близо 450 собствени народни имена. Тук може да се направи съпоставка между родствените названия Р у с а н а = Р у с а и Р о с а н о/Р о с а н а – Р у с а н у. Успоредно с това можем да прибавим и сведенията за употреба на женско име „Р у с а н а“ от възрожденеца Български Екзарх Йосиф Първи, по страниците на неговия „Дневник (1868 – 1915 г.)“ (издаден фототипно през 1992 г., с. 65). Името притежава и вариант в мъжки род, който се употребява сред българите и до днес – „Р у с и“ или „Р о с е н“. Срещаме версия и като фамилно име „Р у с е в“ – Константин Русев, Струмишки първенец, при мемоарите на Кузман Шапкарев „За Възраждането на Българщината в Македония. Неиздадени записки и писма.“, С., 1984 г., с. 220. Интересна е тенденцията, характерна за Българското етническо землище, при която освен названието на светеца – покровител или дадено Библейско събитие (напр.: Преображение и др.), сакралните топоси притежават и второ наименование, свързано със селище или местност от прилежащата околност. То от своя страна е широко популярно и твърде устойчиво като употреба, например: Бачковски манастир, Трескавец, Слепченски, Земенски, Гложенски, Роженски, Троянски, Бигорски, Черепишки, Клисурски, Батошевски, Рилски и др. Тази втора тенденция, свързана с топонимите от Южния Македонски регион, разположени в близост до манастира, може да бъде проследена в изданието „Македония. Етнография и Статистика.“ с 11 карти от Васил Кънчов, 1900 г. (второ фототипно издание от 1996 г.) и в „Етнография на Македония. Извори и материали в два тома.“, 1992 г. Като близки по изписване, сродни или почти идентични можем да посочим следните имена на български селища:

Р а с и н о – Охридска каза; Р е с е н – Преспа, Ресенска нахия, Битолска каза; Р е с о в о – Тиквеш каза; Р е с у л я – Анаселишка каза (Населица); Р о с е н/Р о с н а – Леринска каза; Р о с и л о в о – местността Зъхна; Р о с и л о в о/Р у с к о в о – Неврокопска каза; Р у с и л о в о – Воденска каза; Р у с и н о в о – Пехчевска/Малешевска каза; Р ъ с о в о – Горно – Джумайска каза.

Допълнение – „Св. Варвара“ е малък манастир, разположен като орлово гнездо на върха на висока отвесна скала, на която изглежда естествено продължение. Основан е през първата половина на XVI в. от братята монаси Йоасаф и Максим от Янина, които получили позволение да построят нов манастир върху развалините на по-стар манастир, наричан „Русану“ (произходът на названието не е точно установен). Братята построили манастирската черква и обновили манастира.

Манастир „Св. Варвара“ – „Небесна литургия“

През XVI-XVII в манастира е съществувал скрипторий. Запазените до днес около петдесет наброй ръкописи се пазят в съседния манастир “Св. Стефан”. По-късната история на обителта не е добре изучена. Последно манастирът е бил разграбен по времето на немската окупация.
Манастирският живот в “Св. Варвара” изцяло замрял в средата на XX век и манастирът бил закрит. Когато многобройни туристи се запътили по двете мостчета над пропастта и циментираната стълба, тук била създадена малка женска монашеска община.
Манастирската църква е посветена на Светото Преображение Господне. Тя има осмоъгълен купол и дървен иконостас и е изградена по подобие на църквата на манастира “Св. Варлаам”, но е по-малка. Стенописите в нея са от 1560 г., реставрирани в края на XIX век. Стенописите на католикона датират от 1560 г. и са съвсем необичайни. Смята се, че те са дело на най-добрия ученик на Теофан Критски, Тзортзис. Фотографирането им не е позволено.
Днес манастирът “Св. Варвара” е женски манастир, в който живеят седем монахини.

Света гора – А т о н

Дали Света Гора е била населена или не във времето преди да започнат да се стичат тук първите християни ? Колко древни са манастирсите комплекси, храмове, скитове и килии на Православието на Атонския п – ов ? Имало ли е преди тях Антични сакрални топоси или следи от поселищен живот на Халкидика и как е протичал истинския живот тук преди и ранните декади след Христа ? Дали могат да бъдат намерени обнадеждаващи доказателства за един сериозен размисъл в тази посока – можем ли да говорим за приемственост, за надграждане в традицията по тези земи ? Какви са били взаимодействията между по-старите общности и новоизградените такива ? Ето някои научни сведения, които биха ни помогнали да хвърлим повече светлина към тези въпроси: Любен Прашков, Атанас Шаренков – “ Паметници на Културата на Света Гора – Атон „, С., 1987 г.

“ Ватопед е построен върху основите на старо езическо селище – Дион, за което свидетестват запазени фрагменти от антична скулптура. „, с.39
“ На североизточния бряг на полуострова се намира манастирът Иверон /Ивер. Според легендата на това място от кораб е слязла Св. Богородица. Когато стъпила на брега, намиращите се там идоли паднали и тя провъзгласила закрилата си над тази земя.“, с. 41
„От ляво на манастирския съборен храм “ Успение Богородично „, се намира параклисът “ Св. Йоан Предтеча „. Според едно от преданията , той е построен на мястото на старо езическо капище. „/Ивер, с. 43
“ Манастирът Каракал – Свързват името му с Римския император Каракал. Изследването на Герасимус Смирнакис показва, че от римско време са останали само страничната кула и още една постройка. „, с. 68
“ Според старите източници на мястото на днешния манастир Ставроникита се е намирало езическо капище, което през 5 век било обърнато в християнска църква, а по – късно, около края на 7 век, църквата била превърната в малък манастир. „, с. 74
“ Според историческите сведения на мястото на Констамонит се е намирал античният елински ( елински или тракийски ? ) град Олофиксос – Всеубежище, съществувал преди новата ера. За него са писали географът Скилакс – 6 век пр. н. е. и историците Херодот и Тукидит. „, с.87

Иверският манастир или Ивирон, полуостров Света гора (Атон), Гърция

III. Българските Монашески Братства на Атонските манастири през вековете, позовавайки се на изданието “ Атон – Легенда жива „, С. 1981 г., Борис Милев – Огин, Михаил Берберов

“ В Ксенофонт до края на 17 век мнозинството от монасите са били българи. “ , с. 14
“ През 18 век , централната част на храма в един от най-старите манастири Ксиропотамо била изписана със средствата на Тома и Никола, синове на хаджи Цеко от Видин. Руският изследовател Порфирий Успенски нарича Ксиропотамо български манастир. “ , с. 18
“ Богатствата на Ивер са най – разнообразни, но като че ли в библиотеката му са събрани най-редките – над 2500 тома старинни ръкописи, от 8 до 18 век, и един цял отдел с руски и старобългарски книги.“ , с. 30
“ Ватопед/Ватопеди – детето в храстите – манастирът е бил възстановен през 10 век (972 – 980) от трима Одрински братя – Атанас, Никола и Антон. Тук се намира и хрисовул от булгарския цар Иван Асен Втори. “ , с. 34 – 35 ; “ В този манастир и в целия Атон се пази споменът за един високо просветен и бележит духовник и учен – Евгений Българина-Евгений Булгарис. Той произхождал от знатно семейство, преселено през 14 век на о – ов Корфу. Отличавал се с голямата си образованост и проповеднически дар, написал е редица книги с етнологическо и филологическо съдържание, занимавал се е с музика, поезия и богословие. Превел на гръцки език Вергилий, Волтер и др. Той става първият ректор на Висшето Духовно Училище Атониада, открито на Атонския п – ов, където преподавал на 200 ученика. Академията е била изградена през 18 век на източния бряг на Атонския п – ов, близо до манастира Ватопед. В нейната учебна програма било въведено четене на класиците и изучаване на най – новата философия. Евгений Булгарис бил в контакт с немски учени от град Хале и възнамерявал да покани от там професори за своята Академия. За жалост Академията е била затворена и Евгений Булгарис прогонен. След четиригодишно ректорство той е бил принуден да напусне Света Гора. Той продължава научните си занимания в германски университети, след което се озовава в Петербург. Академията на науките го избира за свой действителен член. Руският Синод го въздига в архиерейски сан и го назначава за архиепископ на Херсонска и Таврическа епархия.. Прес 1806 г. той умира като монах в Александровската лавра в Петербург. Днес портретът му краси канцеларията на Нова Атониада в столицата Карея. „, с. 38 – 42
“ В Хилендарския манастир било открито специално българско училище, в което учениците послушници могли да се учат на български език и българско съзнание.“, с.48 – 52
“ По различно време на школуване през Светогорските манастири преминали мнозина именити българи , които народната памет тачи споменува: Теодосий Търновски, ученик на Григорий Синаид, самопожертвователният Патриарх Евтимий, Григорий Цамблак, Йоан Кукузел, Паисиевият ученик Софроний Врачански, Иларион Макариополски, секретар на Хилендарския манастир, Неофит Бозвели, Екзарх Антим Първи, йеросхимонах Спиридон от Габрово, автор на Кратна История за Българския народ, Марко Балабанов, виден деец за църковна независимост и др. „, 48 – 52
“ Писмо на Паисий, съхранено в Хилендарския манастир. „, с.55
“ Паисиевата История, съхранена в Зографския манастир.“, с. 55
“ През 17 и 18 век, когато мнозинството от монасите в Хилендар са били българи, старата зография била заменена с нова, в която преобладавали българските надписи. Подновен е бил и иконостасът – прекрасна дърворезба, дело на българските майстори-резбари от Македонския регион. „, с.58 – 60
“ Трапезарията на манастира Дохиар блести със своите зографи/фрески от 1700 г., дело на Охридския архиепископ Пропор. „, с.76
“ Три – четири века назад мнозинството от монасите в Ксенофонт са били българи. „, с. 78
“ Зографският манастир бил основат в началото на 10 век/919 г. от българи, родом от Първа Юстиниана, из града Охрид (трима братя Мойсей, Аарон и Иван Селима) – потвърждение на този факт се намира в “ Сводната Зографска Грамота “ от 14 век Този манастир всякога е бил населяван само от български монаси. „, с. 80 – 90, 92.

===========================================================================

Библиография – ресурси и източници по темата:

– Моравенов. К., Паметник за Пловдивското християнско население. П. 1980

– Снегаров. Ив., Гръцки кодекс на Пловдивската митрополия. Сб. БАН, кн. 41. св. 2. С., 1949, с. 179

– Ангелов. В., Българска монументална дърворезба, 14 – 20 век. С., 1992

– Любен Прашков, Атанас Шаренков. Паметници на културата на Света гора – Атонл Сл, 1987

– Veis N. „Manuscripts of Meteora /Academy of Athens publications/, 1967

– Dionysios „Metropolitan of Trikki and Stragi, Meteora“, Athens 1976

– Theotekni /Nun/ „The Stone Forest of Meteora““, Athens 1975

„The Martyrology of Meteora“, Athens 1975

„On the Rock of the Angelic city“, Athens 1977

„Meteora: Histiory, Art, Monastic Life“, Athens 1980

– Kalokyris K. Örigin of Byantine Monuments  in the Geographical Area  of Macedonia, Serbia and Bulgaria““ Thessaloniki 1970

– Kouros A. „Meteora“, Athens 1965

– Kokkinis S. „The Museums of Greece“, Athens

„The Monasteries of Greece“, Athens

– Nimas T. „Meteora“, Trikala, 1978

– Papadopoulos S. „Western Tessaly – Meteora“, Athens

– Papasotiriou I. „Meteora“, Trikala 1964

– Pistas I. „The Church of the Dormition of the Virgin in Kalabaka“, Athens 1977

– Piobinos P. „Greek Icon Painters up to 1821“, Athens 1979

– Provatakis T. „Meteora““, Athens 1978

– Provatakis Thomas „Örthodox Art and Tradition“, Thessaloniki 1972

– Stournaras N. „Meteora“, Athens

– Chrysochoidis C. „Ëngravings of Foreign Travellers in Greece, 18 century“, Athens 1979

===========================================================================

Автор: д-р Ирена Янчева, етнолог