Mузикалните инструменти на трако – пеласгите

Авторски материал на Ирена Янчева ( Irena Yancheva )

Нашите предци трако – пеласгите, създават м у з и к а л н и инструменти и тоналности още в дълбока древност като един от основите компоненти на обредната система, свързана с почитанията към Великата богиня – майка (Космоса) и нейния Син – слънцето. Бихме могли да кажем, че така се заражда първоосновата на музиката в региона на Източното Средиземноморие. Музика, слово, танц, преживяно действие, костюм, храна, напитка и свещени предмети-посредници изграждат синкретичната същност на обреда, който е своето повторение следва неизменен, първоначално зададен ред на протичане в характерно пространство и време. Именно той изразява и съхранява дълго през вековете истинското лице на общността, нейното мислене, назоваване, самоопределение, устойчивост, вътрешно обединение и отлики спрямо другите, различните.
Едно от проявленията на музиката е трайно подчинено на мистериално-магическата вяра и нелитературната памет – познание – устното учение Тракийски орфизъм.

„Богопоявата в орфико-вакхическото тайнство е озарение с тимпани, авлоси и кимвали:

– т и м п а н ъ т асоциира черно-подземния цвят от утробата на Великата богиня

– а в л о с ъ т (аулос) символизира червено-кървавия цвят на умиращия в само-/жертвоприносителна хиерогамия Син (свещен брак)

– к и м в а л ъ т, златно-сребърният/сребърно-златният бронз, олицетворява белия цвят на новородения Син-Слънце Сабазий.“ – Виж: Тракйският Дионис. Книга Трета: Назоваване и Вяра, С., 2002, с. 138 и др.

Илюстрация:  Орфей с лира, заобиколен от множество животни – мозаечно пано от Tarsus, 3 в., The Hatay Archaeological Museum, Antakya

Сведения за трако-пеласгийски музикални инструменти, съхранени в съчиненията на древните автори:

– Е с х и л – „Едони“, Почитащите мистериите на Котито и тези, свързани с Дионис: Един, в ръце с флейта, изработена с въртене, изпълнява прочута песен, подбуждаща към всеобщ безумен вик, а друг звъни с медноковани котили/скимбали. Ехти хвалебствена песен. С глас на бик реват някъде от тайно място страховити мимове. Ужасяващ кънтеж, подобен на тимпанов, се носи сякаш подземен тътен.; При появата на Дионис дворецът на Ликург е обладан от бога по невероятен начин – Беснее домът, покривът лудува в чест на Бакх. (фригийски свещенодействия); „Сатирите глашатаи“ (С о ф о к ъ л в „Мизи“), Много фригийски тригони и двугласните песни на лидийската арфа звучат в синхрон.
– С о ф о к ъ л – „Тамирис“, тригон-триъгълен музикален инструмент, подобен на арфа (от египетски или сирийски произход); лидийски лири и магадиди-триъгълен двадесет струнен инструмент от лидийски произход и сладко-звучащите ксоани-дървени музикални инструменти; звънките песни на лидийските арфи, лирите и египетските флейти; „Овчари“, Берекинтийската тръстика е фригийска флейта.
– А р и с т о ф а н – „Годишните времена“, фригиеца, флейтиста Сабазий; „Лизистрата“, Нали блесна разпуснатостта на жените и биенето на тъпани, и тези чести викове „Сабазий“, и това оплакване на Адонис.
– К а л и й – „Окованите“, Чемширени флейти … не са никакви други,както чуваме, освен фригийски, от чемширово дърво, изобретение на фригите. На всяка от флейтите има изправен връх и тя свири за Фригийската богиня.
– Д и о г е н А т и н с к и – „Семела“, Аз чувам митроносещите жени на азиатската Кибела, деца на богатите фриги с тимпани и барабани и с грохота на медните удари на кимбалите, които бият с палците си. Мъдра лечителка, пееща химни на боговете. Чувам лидийските и бактрийските девойки, които живеят край реката Халис, да почитат Артемида при засенченото от лавър свещено място с песни на тригони и с хармоничното придърпване струните за пектиди и като удрят ритмично по магадидата. Там приетата гостоприемно флейта влиза в съзвучие с хоровода (по персийски обичай).
– К а н т а р о с – Неизвестни драми, Аскарос е плоскост, колкото лакът, с еластични струни, навити около него, и издава звук, подобен на кроталос/вид кастанети, А н а к р е о н го нарича магадис-откритие на траките.
– К с е н о ф о н т – „Анабазис“, Говори се, че там/град Келена, изворите на река Марсий (Анатолия), Аполон одрал Марсий, след като го победил, понеже той се състезавал с него по умение в свиренето на флейта и окачил кожата му в пещерата, където са изворите. Затова реката се нарича Марсий.
– П л а т о н – диалог „Минос“, А знаеш ли да кажеш кой от древните е бил най-добър в правилата за флейта ?Действително за Марсий ли се говори и за неговия любимец фригиецът Олимп ? (Истина казваш) Поради това и флейтите са божествени, единствени вълнуват и разкриват тези неща, които са необходими на боговете. И сега са единствени останали като божествени.;

Илюстрация: Урна, каменен релеф, изображение на обредно шествие-танц, което включва и музиканти; Туф, края на 7 или началото на 6 в. пр. н. е., Апенините, Музей Кьози (Етруско изкуство);

– А п у л е й – Легенда, Марсий, синът на Хиагнид, пръв открил флейтата и оттогава е създадена фригийската и полулидийската хармония (разлики в позициите на полутоновете).Той толкова владеел изкуството на флейтата, че заради него влязъл в спор с Аполон, и тъй като той спечелил надмощие, като съдии били музите, понеже Марсий бил победен от него, бил осъден и му позволил в замяна на поражението си да му одере кожата.И когато от тялото му потекла кръв, паднала в реката и нея нарекли на негово име. За Олимп някои казват, че не е фригиец, а мизиец и че той е станал първият откривател на свиренето с удряне по струните.
Мариандин от Хераклея понтика, прославил оплакваческото свирене с флейта и дори научил на него Хиагнид, бащата на Марсий. Имало мариандински флейти, пригодени специално за оплаквачески песни.
– А р и с т о т е л – „Политика“, А Фригийският лад има същата сила сред ладовете, както флейтата сред инструментите, тъй като и двете са оргиастични и патетични. Доказателство за това ни дава поезията. Защото всяка екзалтация и всяко вълнение от подобен характер са най-вече под съпровод на флейта, отколкото от всеки друг инструмент и в песните с фригийски лад те добиват вид, който най-много им подхожда. Например дитирамбът, който безспорно се смята, че е фригийски.
– С т р а б о н – „География“, кн. 10, гл. 3, пар. 18, (изворите са Артемидор, Аполодор, Деметрий Скепсийски, Посидоний, Ефор), Звукът на флейтата, „клик-клака“ на кроталите, звукът на кимвалите и тимпаните, необичайните викове „евое“ и тропането на краката са вдъхновили изнамирането на някои имена, които са дадени на почитателите, на хоревтите (танцуващите и пеещите в хора) и на служителите на тези култове, каквито са Кабири, Корибанти, Пани, Сатири, Титири, както и на бога Вакх, на Рея, Кибела, Кибеба и Диндимена и на самите места, където са били установени тези традиции. Цялата музика може да се смята за тракийска и малоазиатска поради мелодията, ритъма и инструментите. Това е явно и от местата, в които се почитат музите. Онези, които грижовно тласкали напред старата музика като Евмолп, Орфей, Музей, Тамирис се смятат за траки. Други пък, които са посветили на Дионис цяла Азия чак до Индия, пренасят от там по-големия дял от музиката. Така един от тях казва: „кара да трепти азиатска китара“, а друг нарича флейтите „берекинтийски“ или „фригийски“. И някои от музикалните инструменти са назовани по варварски, каквито са набла, самбика, барбит, магадис и много дтуги. (ритъм от флейта, кимвали и тимпан)
– Е в с т а т и й Солунски – коментар към Омировата „Илиада“ (извори от Витиния, Кападокия – А р и а н, 2 в.), Фригите първи играли танца сикинис при чествуването на Сабазий/Дионис, назован по този начин у Ариан по една от нимфите служителки на Кибела, чието име било Сикинис. Групов, весел и женствен танц под акомпанимента на барбитос, струнен инструмент, който е известен по Страбон (кн. 10, гл. 3, пар. 17) заедно с другите варварски инстументи. Сикинос е танц на сатирите.

Илюстрация: Музиканти по време на пир – стенопис от гробница в Тарквиния, 3 в. пр. н. е. , Апенините (Етруско изкуство);

Ресурси: „Извори за историята на Тракия и траките“, С., т. 1, 1981; т. 2, 2002; Апулей, „Апология. Антология“, С., 1990; Попов, Д. „Гръцките интелектуалци и Тракийският свят (Второ преработено и допълнено издание)“, С., 2013; Плутарх „Трактат за музиката“, превод от старогръцки език Андрей Андреев, 1939; „Тракийският Дионис. Книга Първа Загрей; Книга Втора Сабазий; Книга Трета Назоваване и вяра“, С., 1992, 1994, 2002; Лозанова, В. „Музика и музикални инструменти“ – http://www.thracians.net/index.php

Авторски материал на Ирена Янчева ( Irena Yancheva )